При решаването на квадратни уравнения с параметър е добре да имаме в предвид следните известни вече до момента факти.
Първият от тях се касае до това, какво ще наричаме решение или корен на едно уравнение. Нека да го припомним, ако някой е забравил.
Определение 1: Решение (корен) на дадено уравнение ще наричаме такова число, което като го поставим на мястото на неизвестното в даденото уравнение то се превръща във вярно числово равенство.
Пример: Нека разгледаме линейното уравнение 2x-1=0, което очевидно има за корен числото x=\frac{1}{2}. Сега нека заменим x в даденото уравнение с числото \frac{1}{2}, получаваме числовото равенство 2.\frac{1}{2}-1=0, което очевидно е вярно и следователно x=\frac{1}{2} наистина е решение на уравнението 2x-1=0.
Следващите факти, които ще припомним преди да преминем към решаването на квадратни уравнения с параметър са свързани с броя на корените на едно квадратно уравнение и стойностите на неговата дискриминанта. В урока за квадратни уравнения видяхме, че ако D>0 квадратното уравнение притежава два различни реални корена, ако D=0, квадратното уравнение има точно един двоен корен и накрая, ако D<0 уравнението няма реални корени.
Как се решават квадратни уравнения може да си припомните в урокът ни тук, а непълни квадратни уравнения тук.
Нека сега да разгледаме някои примери.
1 Задача Намерете стойността на параметъра t и решете уравнението x^2+14x+t=0, ако то има корен x_1=-4.
Решение: Тъй като числото -4 е корен на даденото уравнение то според Определение 1 от този урок означава, че като заменим x със -4 в даденото уравнение ще получим вярно числово равенство, следователно (-4)^2+14(-4)+t=0. Последното уравнение е линейно уравнение относно параметъра t, от където намираме, че t=40. Сега квадратното уравнение, като заменим t с 40, така получаваме:
x^2+14x+40=0
a=1, b=14, c=40
D=14^2-4.1.40=196-160=36
x_{1,2}=\frac{-14\pm 6}{2} и x_1=-4 и x_2=-10.
2 Задача Намерете стойностите на реалния параметър k, при които уравнението x^2-2x+3k-7=0 има два различни реални корена.
Решение: Както знаем за да има едно квадратно уравнение два различни реални корена е необходимо неговата дискриминанта да бъде по-голяма от 0. Следователно за даденото уравнение имаме, че D=(-2)^2-4(3k-7) и трябва да решим линейното неравенството 4-4(3k-7)>0\iff 4-12k+28>0\iff -12k>-32/:(-4)\iff k<\frac{8}{3} т.е. (-\infty,\frac{8}{3}). (повече за решаване на линейни неравенства може да прочетете в урокът ни посветен на тази тема тук) Така получихме, че за k<\frac{8}{3} даденото квадратно уравнение ще има два различни реални корена.
3 Задача Намерете стойностите на реалния параметър p, при които уравнението 2x^2+px+18=0 има само един реален корен.
Решение: Както вече видяхме, от урокът ни за квадратни уравнения, едно квадратно уравнение има един двоен корен тогава и само тогава, когато дискриминантата му е равна на 0. Следователно даденото уравнение, ще има един корен, когато неговата дискриминаната е равна на 0, т.е. D=p^2-4.2.18=p^2-144. Сега решаваме непълното квадратно уравнение p^2-144=0\iff (p-12)(p+12)=0 от където намираме, че p_1=12, p_2=-12.
4 Задача Намерете стойностите на реалния параметър m, при които уравнението 5x^2+18x+m=0 няма реални корени.
Решение: За да няма даденото уравнение реални корени е необходимо неговата дискриминанта да бъде по-малка от нула. Следователно решаваме неравенството D<0\iff 18^2-4.5.m<0\iff 324-20m<0\iff 20m>324\iff m>\frac{81}{5} т.е. m\in [\frac{81}{5},+\infty).
5 Задача Решете квадратното уравнение x^2-(k-5)x-5k=0, където k е реален параметър.
Решение: Определяме коефициентите на квадратното уравнение a=1, b=-(k-5) и c=-5k. Сега пресмятаме дискриминантата D=[-(k-5)]^2-4.1.(-5k)=(k-5)^2+20k=k^2-10k+25+20k. Така намираме, че D=k^2+10k+25=(k+5)^2. Тъй като (k+5)^2\geq 0 за всяко k следва, че уравнението има реални корени x_{1,2}=\frac{-[-(k-5)]\pm (k+5)}{2}=\frac{k-5\pm(k+5)}{2}. Така за x_1 получаваме, че x_1=\frac{k-5+k+5}{2}=k, а за x_2=\frac{k-5-k-5}{2}=-5.
6 Задача Намерете стойностите на реалния параметъра a, за които квадратното уравнение (t+1)x^2+2(t+1)x+t-2=0:
а) има два различни реални корена;
б) има два равни корена;
в) няма реални корени.
Решение: а) За да имаме два различни реални корена е необходимо D>0. Нека намерим дискриминантата на даденато квадратно уравнение: D=4(t+1)^2-4(t+1)(t-2)=4(t^2+2t+1)-4(t^2-2t+t-2)==4t^2+8t+4-4t^2+4t+8=12t+12. Сега решаваме неравенството 12t+12>0\iff t>-1, следователно x\in (-1,+\infty).
б) За да имаме два еднакви реални корена е необходимо D=0. От а) видяхме, че D=12t+12 и следователно след като решим уравнението 12t+12=0 получаваме, че t=-1, но за да бъде даденото уравнение квадратно, коефициентът пред x^2 трябва да е различен от 0, т.е. t+1\neq 0\iff t\neq -1, следователно нямаме стойности за които да имаме два еднакви реални корена и едновременно даденото уравнение да е квадратно.
в) За да няма реални корени даденото уравнение е необходимо D<0 т.е. решаваме неравенството 12t+12<0\iff x<-1 и следователно x\in (-\infty, -1).
Задачи за самостоятелна работа:
1. Да се реши уравнението x^2-3ax-4a^2=0, където a е параметър.
2. Да се реши уравнението x^2+8bx+15b^2=0, където b е параметър.
3. Да се реши уравнението x^2-(a+2b)x+b^2+ab=0, където a и b са параметри.
4. Намерете стойностите на реалния параметър t, за които квадратното уравнение 2x^2-3tx+7t=0 има за корен числото 2.
5. Намерете стойностите на реалния параметър k, при които квадратното уравнение x^2-2x+3k-7=0 има два различни реални корена.
6. Намерете стойностите на реалния параметър k, при които квадратното уравнение x^2+(k+2)x+2k=0 има eдин реален корен.
7. Намерете стойностите на реалния параметър k, при които квадратното уравнение 7x^2+4x+k+1=0 няма реални корени.
8. Решете уравнението tx^2+2x+1=0, където t е реален параметър.
9. Единият корен на уравнението x^2-4x+c=0 е x_1=2-\sqrt{3}. Кое е числото c?
10. За кои стойности на реалния параметър k корените на уравнението x^2-2(k+7)x+2k+13=0 са равни?
11. Намерете числото k, ако знаете, че корените на уравнението x^2-2(2k-3)x+3k^2+5k+9=0 са равни.
12. За кои стойности на реалния параметър m корените на уравнението (m-2)x^2-(2m+1)x+m-1=0 са реални и различни?
13. Да се докажеч, че корените на уравнението 4x^2+kx-k^2-1=0 са реални и различни за всяко реално k.
Още решени и обяснени задачи може да намерите във видеото ми по-долу:
В настоящият урок ще научим на колко е равен сборът от ъглите в произволен триъгълник, какво е външен ъгъл на триъгълник, на колко е равен сборът от външните ъгли в триъгълника, както и ще решим някои задачи. Нека разгледаме следният чертеж Теорема 1: Сборът от ъглите на всеки триъгълник е равен на 180^{\circ} или \alpha+\beta+\gamma=180^{\circ}. Като следствие от тази теорема, можем да кажем, че всеки триъгълник има най-много един тъп ъгъл, както и, че сборът от острите ъгли в правоъгълен триъгълник е равен на 90^{\circ}. Определение 1: Външен ъгъл на триъгълник се нарича ъгъл, съседен на вътрешен ъгъл на триъгълник ( в случая на чертежа външните ъгли са съответно \alpha^{\prime}, \beta^{\prime}, \gamma^{\prime}). Теорема 2: Всеки вънжен ъгъл на триъгълник е равен на сбора от двата несъседни на него вътрешни ъгли на триъгълник. Казано с други думи, от Теорема 2 можем да запишем равенствата \alpha^{\prime}=\beta+\gamma, $\beta^{\prime}=\alpha+...
Нека разгледаме следният чертеж: Имаме две прави a и b, които са пресечени с трета права c. Както се вижда от чертежа се образуват осем ъгъла, които имат специални имена. Определение 1: Двойките ъгли \sphericalangle 3 и \sphericalangle 5; \sphericalangle 4 и \sphericalangle 6 се наричат вътрешни кръстни ъгли, а двойките \sphericalangle 1 и \sphericalangle 7; \sphericalangle 2 и \sphericalangle 8 се наричат външни кръстни ъгли. Определение 2: Двойките ъгли \sphericalangle 1 и \sphericalangle 5; \sphericalangle 2 и \sphericalangle 6; \sphericalangle 3 и \sphericalangle 7; \sphericalangle 4 и \sphericalangle 8 се наричат съответни ъгли. Определение 3: Двойките ъгли \sphericalangle 3 и \sphericalangle 6; \sphericalangle 4 и \sphericalangle 5 се наричат вътрешни прилежащи ъгли, а двойките \sphericalangle 1 и \sphericalangle 8; \sphericalangle 2 и \sphericalangle 7 се наричат външни прилежащи ъгли. Теорема 1: Ако п...
Основоположник на теорията на множествата е Георг Кантор (1845-1918) (повече за историята на теорията на множествата виж тук ). Понятието множество е фундаментално и не се определя чрез други понятия, а се описва и обеснява интуитивно. Най-общо казано, за множество можем да считаме всяка съвкупност от определени и различни един от друг обекти, които човек може да измисли и да приеме, като едно цяло. Множество например е нашата азбука, която се състои от 30 букви; учениците в класната стая; молекулите съставящи човешкото тяло; звездите в Млечният път и т.н. Ще считаме, че едно множество е добре дефинирано, ако са определени неговите обекти, от които то е съставено. Допустими обекти са протоелементите и самите множества. Тези елементи трябва да са различни един от друг и за всеки елемент е необходимо да се знае дали той принадлежи или не принадлежи към дадено множество, както и дали всеки два обекта на множеството са различни или съвпадат. При образуване на едно множество, за него...
Коментари
Публикуване на коментар