Линейни уравнения 7 клас
Продължаваме със следващата тема, от учебното съдържание на 7 клас - линейни уравнения. Нека да дадем определение на това, какво ще наричаме линейно уравнение.
Определение: Уравнение от вида ax+b=0, където a и b са числа, а x е променлива, ще наричаме линейно уравнение.
Да решим едно уравнение (да намерим неговият корен) означава да намерим такова число, че като го поставим на мястото на x в даденото уравнение, то да се превръща във вярно числово равенство.
Пример: Разглеждаме уравнението 3x+3=0, сега търсим такова число, че като го поставим на мястото на x в това уравнение да получим вярно числово равенство. Решението (корена) на това уравнение е x=-1, защото 3.(-1)+3=0.
В зависимост от стойностите на a и b, на уравнението ax+b=0, съществуват няколко случая, на които е добре да обърнем внимание:
1 сл.) Ако a\neq 0 и b\neq 0, тогава уравнението ax+b=0 решаваме, като прехвърлим b от дясната страна на знака = и след това разделим на a, т.е. ax=-b и от тук x=-\frac{b}{a}.
2 сл.) Ако a\neq 0 и b=0, тогава получаваме уравнение от вида ax=0. Сега ясно се вижда, че щом a\neq 0, тогава x=0.
3 сл.) Ако a=0 и b=0, получаваме уравнение от вида 0.x=0, което очевидно е вярно за всяко едно число x, защото каквото и x да вземем, умножено по 0, винаги ще получаваме 0. За това в този случай казваме, че всяко x е решение.
4 сл.) Ако a=0 и b\neq 0, получаваме уравнение от вида 0.x=b, което не е вярно, защото противоречи на правилото, че всяко число умножено по 0 е равно на 0, следователно в този случай не бихме намерили число x, което да може да превърне уравнението във вярно числово равенство. За това в тази ситуация, казваме, че уравнението няма решение.
Определение: Две уравнения ще наричаме еквивалентни, ако имат едни и същи решения или и двете нямат решение.
Пример: Уравненията x-1=0 и 2x-2=0 са еквивалентни, защото имат едно и също решение, а именно x=1, защото 1-1=0 и 2.1-2=0. Уравненията 0x-3=0 и 0x-5=0 също са еквивалентни, защото и двете уравнения нямат решения (0.x=3 и 0.x=5, няма как да намерим число x което да превърне тези уравнения във верни числови равенства.)
Сега е време да решаваме уравнения.
1 Задача Да се реши уравнението (x+2)(x-3)-x(x+4)=54.
Решение: Разкриваме скобите и извършваме привиденията:
x^2-3x+2x-6-x^2-4x=54. Сега прехвърляме x-те от лявата страна на уравнението, а числата от дясната страна, следователно:
x^2-3x+2x-x^2-4x=54+6, от където след като съберем подобните едночлени отляво и числата отдясно на знака = получаваме, че -5x=60 и като приложим правилото, че ако a.x=b, то x=-\frac{b}{a}.
2 Задача Да се реши уравнението (x-4)^2-(x+2)^2=3(2x-5).
Решение: Ще разкрием скобите, в лявата страна на уравнението, като приложим формулите (a\pm b)^2=a^2\pm 2ab+b^2 (повече за тях тук), а в дясно умножаваме 3 с (2x-5), така получаваме x^2-8x+16-(x^2+4x+4)=6x-15, следователно x^2-8x+16-x^2-4x-4=6x-15. Сега прехвърляме x-те лявата страна на уравнението, а числата от дясната страна и след това събираме подобните едночлени отляво и числата отдясно:
x^2-8x-x^2-4x-6x=-15+4-16
-18x=-27, и следователно x=\frac{-27}{-18}=\frac{3}{2}.
3 Задача Да се реши уравнението 9(z+8)-3(z-5)=25-6(1-z).
Решение: Разкриваме скобите и извършваме привиденията:
9z+72-3z+15=25-6+6z, следователно 9z-3z-6z=25-6-15-72. Така получаваме, че 0.z=-68. От казаното в началото на урока, няма число, което умножено по 0 да бъде каквото и друго освен 0, т.е. в настоящата задача, няма как да открием число z, което умножено с 0 да прави -68, и следователно задачата няма решение.
4 Задача Да се реши уравнението (5x+1)(5x-1)-[(3x)^2-2]=(4x+1)^2-8x.
Решение: Забелязваме, че в даденото уравнение можем да приложим формулите за съкратено умножение (a-b)(a+b)=a^2-b^2 и (a+b)^2=a^2+2ab+b^2, така получаваме:
25x^2-1-(9x^2-2)=16x^2+8x+1-8x, следователно 25x^2-1-9x^2+2=16x^2+8x+1-8x. Сега прехвърляме изразите с x от лявата страна на знака = а числата от дясната страна и имаме 25x^2-9x^2-16x^2-8x+8x=1-2+1, от където 0.x=0. Така от казаното по горе, можем да кажем, че решението на уравнението е всяко x, защото каквото и число да вземем, умножим ли го по 0, винаги ще получаваме 0, т.е. вярно числово равенство.
5 Задача Да се реши уравнението 2x^2-3(1-x)(x+2)+(x-4)(1-5x)+58=0
Решение: Разкриваме скобите в дясната страна на уравнението за да го доведем до вида ax+b=0:
2x^2-3(1-x)(x+2)+(x-4)(1-5x)+58=0
2x^2-3(1-x)(x+2)+(x-4)(1-5x)+58=0
2x^2-3(x+2-x^2-2x)+x-5x^2-4+20x+58=0
2x^2+3x-6+3x^2+21x-5x^2+54=0
24x=-48
x=-2.
6 Задача Да се реши уравнението \frac{x+7}{2}+\frac{x-9}{7}=2.
Решение: Привеждаме даденото уравнение под общ знаменател, който е 14 и така получаваме:
\frac{7(x+7)+2(x-9)}{14}=\frac{2.14}{14}. Уравнението можем да запишем и още във вида \frac{7(x+7)+2(x-9)-28}{14}=0. Ясно е, че ако в равенството \frac{A}{B}=0, при B\neq 0 следва, че A=0. Така след като приведем даденото уравнение под общ знаменател , за да намерим онова (или онези) числа x за които A=0 е достатъчно да решим само A=0 т.е. знаменателят не е необходимо да бъде записван повече. Така от казаното до тук, за нашето уравнение получаваме:
7(x+7)+2(x-9)-28=0
7x+49+2x-18-28=0
7x+2x=-49+18+28
9x=-3 и x=-\frac{3}{9}=-\frac{1}{3}.
7 Задача Да се реши уравнението \frac{2x+1}{3}-\frac{x+5}{2}=1-\frac{x+7}{6}.
Решение: Записваме уравнението по следният начин \frac{2x+1}{3}-\frac{x+5}{2}=\frac{1}{1}-\frac{x+7}{6} и привеждаме под общ знаменател, който е 6. Следователно имаме:
2(2x+1)-3(x+5)=6.1-1(x+7)
4x+2-3x-15=6-x-7
4x-3x+x=6-7+15-2
2x=12 и x=6.
8. Задача Дадени са многочлените A=1-x^2+2xy-y^2 и B=x^3+x^2-2.
а) Разложете A и B на множители.
б) Решете уравнението -[(x-2)^3-B]-7(x-3)(x+4)=0 и сравнете противоположното число на корена на уравнението със стойността на A при x=3,5 и y=1.
Решение: а) Ще разложим на множители първо многочленът A=1-x^2+2xy-y^2. Забелязваме, че можем да изнесем множител -1 пред скоби, пред едночлена x^2. Така получаваме, че A=1-(x^2-2xy+y^2). Не е трудно да се види, че изразът в скобите е формулата за съкратено умножение, за квадрат на двучлен, следователно можем да запишем многочленът A по следният начин A=1^2-(x-y)^2. Прилагаме формулата за сбор по разлика и получаваме, че A=[1+(x-y)][1-(x-y)]=(1+x-y)(1-x+y).
Сега ще разложим на множители многочленът B=x^3+x^2-2. Забелязваме, че B можем да запишем по следният начин B=x^3-1+x^2-1 (-2 в многочлена представяме, като -2=-1-1 и след това прилагаме разместителното свойство и групираме). Прилагаме формулата a^3-b^3=(a-b)(a^2+ab+b^2) за x^3-1 и a^2-b^2=(a-b)(a+b) за x^2-1. Така получаваме, че B=(x-1)(x^2+x+1)+(x-1)(x+1). Сега изнасяме общият множител (x-1) пред скоби и имаме, че B=(x-1)[(x^2+x+1)+(x+1)]=(x-1)(x^2+2x+2) с което тази подточка е решена. (Повече за разлагане на многочлени на множители може да видите в уроците ми свързани с тази тематика, а именно разлагане на многочлени на множители чрез изнасяне на общ множител пред скоби, разлагане чрез прилагане на формулите за съкратено умножение, разлагане чрез групиране и разлагане чрез комбинирано прилагане на изброените методи)
б) Решаваме уравнението -[(x-2)^3-B]-7(x-3)(x+4)=0. Заместваме B в уравнението с равното му и получаваме уравнението:
-[(x-2)^3-(x^3+x^2-2)]-7(x-3)(x+4)=0. Сега разкриваме скобите и решаваме:
-(x^3-6x^2+12x-8-x^3-x^2+2)-7(x^2+4x-3x-12)
-(-7x^2+12x-6)-7(x^2+x-12)=0
7x^2-12x+6-7x^2-7x+84=0
-19x=-90
x=\frac{90}{19}=4\frac{14}{19}.
Противоположното число на корена x=4\frac{14}{19} е -4\frac{14}{19}. Сега пресмятаме стойността на израза A за x=3,5 и y=1. Така получаваме, че A=(1-3,5+1)(1+3,5-1)=-1,5.3,5=-5,25 и следователно -4\frac{14}{19}>-5,25.
Задачи за самостоятелна работа
1. Да се реши уравнението (x+5)^2-2(x-5)(x+5)=x(1-x).
2. Да се реши уравнението (2x-1)^2-x(1-2x)(1+2x)-9=4(x+1)x^2-3.
3. Да се реши уравнението (\frac{2x+1}{2})^2-(\frac{3x+1}{3})^2=1-\frac{x+5}{6}.
4. Да се реши уравнението (x+2)^3-x(x+1)(x-3)=(3x-2)(x-4)+5x^2.
5. Да се реши уравнението \frac{(x+2)(x-3)}{4}-\frac{(x+5)^2}{3}=x-\frac{(x+7)(x-2)}{12}.
6. Да се реши уравнението (y+2)(y^2-2y+4)-2y(y+\frac{3}{2})^2+(y+2)^3-1=0.
7. Да се реши уравнението \frac{x-1}{3}+\frac{3x+1}{2}=2x+\frac{1-x}{6}.
8. Намерете за коя стойност на параметъра m двете уравнения (x^2-x-1)^2-x^2(x^2-2x-1)=7 и 2x-m-5=0 са еквивалентни.
9. Ако a=\frac{(-6)^{-10}.(-12)^5}{(-9)^{-4}.102^0}, а b е корен на уравнението (2x-\frac{1}{2})^2-x=(3+2x)(2x-3)+\frac{1}{4}, то намерете отношението \frac{b}{a}.
10. Дадени са уравнението \frac{3+x}{2}-\frac{1}{3}(5+\frac{3-9x}{4})=\frac{x-1}{3}-1 и многочлена A=a^2-3a+b^2-3b+2ab. Решете уравнението. Разложете на множители многочлена A. Намерете числената стойност на многочлена A, ако сборът a+b е равен на корена на уравнението.
11. Да се реши уравнението (3x-1)^2-\frac{(1+3x)(3x-1)}{4}-\frac{5}{4}x(x-1)=5,5x^2-13 и да се провери дали числото a=\frac{3.2013^2-3.2014^2}{(\frac{1}{2})^{-2}.10^3+3^3} е корен на уравнението.
12. Дадено е уравнението 2(x-a)(x+a)=\frac{5}{4}(x-a)^2+0,75(x+a)^2, в което a е параметър.
а) Да се реши уравнението при a=502.
б) Да се намерят всички стойности на параметъра a, за които числото 2008 е решение на уравнението (LVII Национална олимпиада по математика - областен кръг)
13. Решете уравнението a^2x-4(x-2a)=4a-8, където a е параметър и намерете целите стойности на a, за които уравнението има поне един цял отрицателен корен. (61-ва Национална олимпиада по математика - общински кръг)
14. Да се реши уравнението \frac{x-5}{2}+\frac{x-1}{8}=\frac{10-1,5x}{-4}. (Национална олимпиада по математика)
15. Решете уравнението (x+3)^3-(-3x+1)^2=x(x+1)(x-1). (Национална олимпиада по математика)
16. Решете уравнението \frac{2-\frac{x-1}{2}}{2}+\frac{2-x}{-0,25}=3\frac{1}{2}(2-\frac{3x}{2})-(\frac{2}{5})^{-2}.
17. Решете уравнението \frac{2x-0,7}{0,4}-\frac{1-\frac{x-2}{2}}{-4}-\frac{(2x-1)^2}{4}=-(x+0,5)^2.
18. Да се реши уравнението:
а) (12x+5)^2-(8x-1)^2-(10x+7)(8x+3)=78;
б) (11x-5)^2-(10x+1)^2-(3x-20)(7x+10)=124;
в) (6x-1)^2(x+1)-(6x+5)^2(x-1)=14;
г) (10x-3)^2-4(5x-1)(5x+1)=-7;
д) 3x-(x-\frac{1}{2})^2=x(4-x);
е) (13x-4)(13x+4)-(12x-1)^2-(5x+3)^2=4;
ж) (9y-4)^2+(40y+1)^2-(41y-1)(41y+2)=25;
з) 3(x-1)^2+(2-3x)^2-9(x^2-1)-1=3(x^2-6x+5);
и) (7x+11)(7x-11)+4(12x+5)^2-25(5x-1)^2=27;
к) \frac{1}{4}+x(x+3)-(x-2)(x+2)=3x+\frac{17}{4};
л) (2x-3)^2-2(2x+1)(2x-5)=3x-14;
м) 14+(3x-2)^2-5(2x-1)^2+(6x+9)(2x-2)=(x-2)^2;
н) 16-(2-5x)^2+25(x-3)^2=13(1-10x);
о) 3(y+1)-\frac{10-y}{2}=\frac{4y+11}{5}+12.
19. Дадено е уравнението \frac{(2x-4)^2}{-4}-\frac{4x-3}{-12}+\frac{1}{4}=\frac{1}{3}x(1-3x).
а) Решете уравнението.
б) Проверете дали числото a=\frac{|-\frac{5^2.13.7}{25.7}|+(-1)^2}{5^0} е корен на това уравнение.
20. Да се реши уравнението 3(\frac{1}{2}-\frac{x+3}{4})=\frac{(3x-2)(3x+2)}{9}-(x-2)^2.
Ако искате да разгледате още допълнително решени задачи по темата може да го направите във видеото ми по-долу:
Използвана литература:
1. Сборник за 7 клас, Пенка Рангелова, Константин Бекриев, Лилия Дилкина, Нина Иванова изд. Коала Прес, Пловдив, 2020
2. Тест Математика 7 клас, Донка Гълъбова, Адриана Хаджийска, Анна Аначкова и др., изд. Веди, София, 2020
3. Сборник задачи по математика за 7 клас, Мария Лилкова, Пенка Нинова, Таня Стоева и др., изд. Просвета, София
4. Книга за ученика за 7 клас, Здравка Паскалева, Мая Алашка, Райна Алашка, изд. Архимед, София, 2018
5. Текуща подготовка по математика за наицоналното външно оценяване в 7 клас, Боянка Савова, Мария Тодорова, Веселин Златилов, изд. Просвета, София, 2020
6. Нови пробни изпити за външно оценяване и кандидатстване след 7 клас, изд. Регалия 6, София 2015
7. Тестове по математика, Любомир Любенов, Цеца Байчева, изд. DOMINO, 2017
8. Нови тематични и общи тестове по математика за 7 клас, Марина Рангелова, изд. Коала Прес, 2008
9. Учебно помагало за задължително избираема подготовка по математика за 7 клас, Иван Тонов, Таня Тонова, изд. Просвета, София, 2011
10. Тестове по математика за 7 клас, Лилия Дилкина, Константин Бекриев, изд. Коала Прес, Пловдив, 2014
11. Сборник контролни работи и тестове по математика 7 клас, Пенка Рангелова, изд. Коала Прес, Пловдив, 2009
12. Сп. Математика
13. Сп. Математика +
13. Сп. Математика +
Коментари
Публикуване на коментар