Преобразуване на ирационални изрази 11 клас

Вече познаваме свойствата както на квадратния корен, така и на корен 3-ти. Всичко това беше обобщено с разглеждането на свойствата на корен n-ти. Сега ще използваме всичко, което сме научили до момента при решаването на задачи свързани с преобразуване на ирационални изрази.

Преди да разгледаме конкретни примери, нека да въведем някои понятия:

Определение 1: Алгебричен израз, който съдържа корен (радикал), се нарича ирационален израз.

Определение 2: Множителят пред знака на радикал се нарича коефициент на радикала.

Определение 3: Един радикал е в нормален вид, ако подкоренната му величина не съдържа знаменател и множители, които могат да се изнесат пред корена.

Определение 4: Радикали, които имат в нормалния си вид равни коренни показатели и еднакви подкоренни величини, се наричат подобни радикали.

Определение 5: Множеството от всички допустими стойнсти за даден израз образува дефиниционната му област.

Нека да припомним и следната формула, която се използва в някои примери:

\sqrt{A\pm\sqrt{B}}=\sqrt{\frac{A+\sqrt{A^2-B}}{2}}\pm \sqrt{\frac{A-\sqrt{A^2-B}}{2}}.

1 Задача Извършете действията:
а) \sqrt[3]{864}-\sqrt[3]{256}-\sqrt[4]{243};
б) \sqrt[4]{2}-(\sqrt[4]{32}-\sqrt[4]{162}-\sqrt[4]{1250});
в) \left[\sqrt[6]{7\sqrt{7\sqrt{7}}}\right]^2;
г) \sqrt{2-\sqrt{3}}\sqrt[4]{7+4\sqrt{3}}.
Решение: а) Забелязваме, че 864=4.2^3.3^3. Също така 256=4.2^3.2^3 и 243=3.3^4. Следователно даденият израз можем да запишем във вида:
\sqrt[3]{4.2^3.3^3}-\sqrt[3]{4.2^3.2^3}-\sqrt[4]{3.3^4}=
=6\sqrt[3]{4}-4\sqrt[3]{4}-3\sqrt[4]{3}=
=2\sqrt[3]{4}-3\sqrt[4]{3}.
б) Тъй като \sqrt[4]{32}=2\sqrt[4]{2}, \sqrt[4]{162}=3\sqrt[4]{2} и \sqrt[4]{1250}=5\sqrt[4]{2}. Следователно дадения израз можем да запишем във вида:
\sqrt[4]{2}-2\sqrt[4]{2}+3\sqrt[4]{2}+5\sqrt[4]{2}=
=7\sqrt[4]{2}.
в) Забелязваме, че даденият израз можем да запишем във вида:
\left(\sqrt[6]{\sqrt{7^2.7\sqrt{7}}}\right)^2=\left(\sqrt[6]{\sqrt{7^3\sqrt{7}}}\right)^2=
=\left(\sqrt[6]{\sqrt{\sqrt{7^7}}}\right)^2=\sqrt[12]{7^7}.
г) Забелязваме, че изразът, който е под четвъртия корен 7+4\sqrt{3} можем да запишем във вида 2^2+2.2.\sqrt{3}+(\sqrt{3})^2=(2+\sqrt{3})^2. Така получаваме:
\sqrt{2-\sqrt{3}}\sqrt[4]{(2+\sqrt{3})^2}=
=\sqrt{2-\sqrt{3}}\sqrt{2+\sqrt{3}}=
=\sqrt{(2-\sqrt{3})(2+\sqrt{3})}=
=\sqrt{4-(\sqrt{3})^2}=\sqrt{4-3}=1.

2 Задача Пресметнете изразите:
а) (\sqrt[3]{2}-\sqrt[3]{3})(\sqrt[3]{4}+\sqrt[3]{6}+\sqrt[3]{9});
б) \sqrt[3]{\left(\sqrt{18}+\sqrt{2}\right)^2};
в) 2\sqrt[4]{\frac{4}{25}}:\sqrt[4]{\frac{64}{125}};
г) \sqrt[3]{\left(\sqrt{2}-3\right)^3}+\sqrt{\left(\sqrt{2}-2\right)^2}.
Решение: а) Не е трудно да се види, че даденият израз е разлика от кубовете на две числа тъй като, както знаем (a-b)(a^2+ab+b^2)=a^3-b^3. Тъй като за нас в този случай a=\sqrt[3]{2}, а 
b=\sqrt[3]{3}, тогава за израза получаваме:
(\sqrt[3]{2}-\sqrt[3]{3})(\sqrt[3]{4}+\sqrt[3]{6}+\sqrt[3]{9})=
=(\sqrt[3]{2})^3-(\sqrt[3]{3})^3=2-3=-1.
б) Прилагаме формулата за квадрат на двучлен в подкоренната величина на корен трети и получаваме:
\sqrt[3]{(\sqrt{18})^2+2\sqrt{18}\sqrt{2}+(\sqrt{2})^2}=
=\sqrt[3]{18+6+2}=\sqrt[3]{26}.
в) Записваме частното под един корен и получаваме:
2\sqrt[4]{\frac{4}{25}.\frac{125}{64}}=2\sqrt[4]{\frac{5}{16}}=
=2\frac{\sqrt[4]{5}}{\sqrt[4]{16}}=2\frac{\sqrt[4]{5}}{2}=\sqrt[4]{5}.
г) Извършваме коренуването и получаваме:
\sqrt{2}-3+|\sqrt{2}-2|=
=\sqrt{2}-3+2-\sqrt{2}=-1.

3 Задача Опростете израза: 
2\sqrt{3+\sqrt{5-\sqrt{13+2\sqrt{12}}}}.
Решение: Забелязваме, че \sqrt{13+2\sqrt{12}} можем да представим, като квадрат на двучлен:
(\sqrt{12})^2+2\sqrt{12}.1+1^2=(\sqrt{12}+1)^2.
Следователно даденият израз можем да запишем във вида: 
2\sqrt{3+\sqrt{5-\sqrt{(\sqrt{12}+1)^2}}}=
=2\sqrt{3+\sqrt{5-(\sqrt{12}+1)}}=
=2\sqrt{3+\sqrt{4-\sqrt{12}}}=
=2\sqrt{3+\sqrt{4-2\sqrt{3}}}=
=2\sqrt{3+\sqrt{(\sqrt{3})^2-2\sqrt{3}+1}}=
=2\sqrt{3+\sqrt{(\sqrt{3}-1)^2}}=
=2\sqrt{3+\sqrt{3}-1}=
=2\sqrt{2+\sqrt{3}}.
Сега след като приложим формулата:
\sqrt{A\pm\sqrt{B}}=\sqrt{\frac{A+\sqrt{A^2-B}}{2}}\pm \sqrt{\frac{A-\sqrt{A^2-B}}{2}}
окончателно получаваме:
2\left(\sqrt{\frac{2+1}{2}}+\sqrt{\frac{2-1}{2}}\right)=
=2\left(\sqrt{\frac{3}{2}}+\sqrt{\frac{1}{2}}\right)=
=\sqrt{\frac{12}{2}}+\sqrt{\frac{4}{2}}=
=\sqrt{6}+\sqrt{2}.

4 Задача Опростете израза:
\frac{a}{2}\sqrt[4]{(a+1)(a^2-1)(1+2a+a^2)}.\frac{\sqrt{a-1}}{a^2+3a+2}.
Решение: Забелязваме, че в подкоренната величина можем да приложим формулата за сбор по разлика, тогава даденият израз можем да запишем във вида:
\frac{a}{2}\sqrt[4]t{(a+1)(a+1)(a-1)(1+2a+a^2)}.\frac{\sqrt{a-1}}{a^2+a+2a+2}=
\frac{a}{2}\sqrt[4]{(a+1)^4(a-1)}\frac{\sqrt{a-1}}{a(a+1)+2(a+1)}=
\frac{a(a+1)}{2}\sqrt[4]{(a-1)}.\frac{\sqrt{a-1}}{(a+1)(a+2)}=
\frac{a}{2(a+2)}\sqrt[4]{(a-1)^3}.
Допустимите стойности на разглеждания израз са a-1\geq 0\iff a\geq 1 и a\neq 2.

5 Задача Опростете израза:
\left(\frac{a-\sqrt[3]{a}}{\sqrt[3]{a}-1}-\frac{a+\sqrt[3]{a^2}}{\sqrt[3]{a}+1}\right)\left(\frac{\sqrt[4]{a}+\sqrt[4]{a^3}}{\sqrt{a}+1}+\frac{1-\sqrt{a}}{\sqrt[4]{a}}\right).
Решение: Записваме даденият израз във вида:
\left(\frac{\sqrt[3]{a^3}-\sqrt[3]{a}}{\sqrt[3]{a}-1}-\frac{\sqrt[3]{a^3}+\sqrt[3]{a^2}}{\sqrt[3]{a}+1}\right)\left(\frac{\sqrt[4]{a}(1+\sqrt[4]{a^2})}{\sqrt{a}+1}+\frac{1-\sqrt{a}}{\sqrt[4]{a}}\right)=
\left(\frac{\sqrt[3]{a}(\sqrt[3]{a}-1)(\sqrt[3]{a}+1)}{\sqrt[3]{a}-1}-\frac{\sqrt[3]{a^2}(\sqrt[3]{a}+1)}{\sqrt[3]{a}+1}\right)\left(\frac{\sqrt[4]{a^2}(1+\sqrt[4]{a^2})+(1-\sqrt{a})(\sqrt{a}+1)}{\sqrt[4]{a}(\sqrt{a}+1)}\right)=
=\left(\sqrt[3]{a}(\sqrt[3]{a}+1)-\sqrt[3]{a^2}\right)\left(\frac{\sqrt[4]{a^2}+a+1-a}{\sqrt[4]{a}(\sqrt{a}+1)}\right)=
=(\sqrt[3]{a^2}+\sqrt[3]{a}-\sqrt[3]{a^2})(\frac{1}{\sqrt[4]{a}})=
=\frac{\sqrt[3]{a}}{\sqrt[4]{a}}=\frac{\sqrt[12]{a^4}}{\sqrt[12]{a^3}}=\sqrt[12]{a}.
За допустими стойности пишем a\neq\pm 1 и a\neq 0.       

6 Задача Докажете равенството:
\frac{\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b}}{\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{a}\sqrt[3]{b}+\sqrt[3]{b^2}}-\frac{1}{\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b}}-\frac{3\sqrt[3]{ab}}{a+b}=0.
Решение: Ще докажем, че лявата страна на даденото равенство е равна на дясната страна т.е. на нула. Ще разгледаме само лявата страна на израза и ще я запишем във вида:
\frac{\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b}}{\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{a}\sqrt[3]{b}+\sqrt[3]{b^2}}-\frac{1}{\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b}}-\frac{3\sqrt[3]{ab}}{\sqrt[3]{a^3}+\sqrt[3]{b^3}}=
=\frac{\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b}}{\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{a}\sqrt[3]{b}+\sqrt[3]{b^2}}-\frac{1}{\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b}}-\frac{3\sqrt[3]{ab}}{(\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b})(\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{a}\sqrt[3]{b}+\sqrt[3]{b^2})}.
Сега привеждаме дробите под общ знаменател, който е (\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b})(\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{a}\sqrt[3]{b}+\sqrt[3]{b^2}) и получаваме:
\frac{(\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b})^2-(\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{ab}+\sqrt[3]{b^2})-3\sqrt[3]{ab}}{(\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b})(\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{a}\sqrt[3]{b}+\sqrt[3]{b^2})}=
=\frac{\sqrt[3]{a^2}+2\sqrt[3]{ab}+\sqrt[3]{b^2}-\sqrt[3]{a^2}+\sqrt[3]{ab}-\sqrt[3]{b^2}-3\sqrt[3]{ab}}{(\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b})(\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{a}\sqrt[3]{b}+\sqrt[3]{b^2})}=
=\frac{0}{(\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b})(\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{a}\sqrt[3]{b}+\sqrt[3]{b^2})}=0.
Получихме, че лявата страна на равенството е равна на дясната с което то е доказано. За допустими стойности имаме, че a\neq -b

7 Задача Докажете, че изразът:
\frac{(\sqrt{a}-\sqrt[4]{a}+1)(\sqrt{a}+\sqrt[4]{a}+1)(a-\sqrt{a}+1)}{a^2+a+1}
не зависи от стойностите на променливата a.
Решение: За да докажем, че стойността на дадения израз не зависи от стойностите на променливата трябва да покажем, че този израз е равен на константа (число). Забелязваме, че за произведението (\sqrt{a}-\sqrt[4]{a}+1)(\sqrt{a}+\sqrt[4]{a}+1) можем да приложим формулата за сбор по разлика и получаваме:
\frac{[(\sqrt{a}+1)^2-\sqrt{a}](a-\sqrt{a}+1)}{a^2+a+1}=
=\frac{(a+2\sqrt{a}+1-\sqrt{a})(a-\sqrt{a}+1)}{a^2+a+1}=
=\frac{(a+\sqrt{a}+1)(a-\sqrt{a}+1)}{a^2+a+1}=
=\frac{(a+1)^2-(\sqrt{a})^2}{a^2+a+1}=
=\frac{a^2+2a+1-a}{a^2+a+1}=1.

8 Задача При x>y>0 изразът \frac{4\sqrt{x}-\sqrt{y}}{2\sqrt[4]{x}-\sqrt[4]{y}} е тъждествено равен на:
А) 2\sqrt[4]{x}+\sqrt[4]{y}; Б) 2\sqrt{x}+\sqrt{y}; В) \sqrt[4]{x}+\sqrt[4]{y}; Г) 2\sqrt{x}+\sqrt{4}.
Решение: Дадената задача е задача от държавен зрелостен изпит по математика (ДЗИ) от 29.08.2018 г. За да я решим е достатъчно да забележим, че числителят на дадената дроб можем да запишем във вида:
\frac{(2\sqrt[4]{x})^2-(\sqrt[4]{y})^2}{2\sqrt[4]{x}-\sqrt[4]{y}}=
=\frac{(2\sqrt[4]{x}+\sqrt[4]{y})(2\sqrt[4]{x}-\sqrt[4]{y})}{2\sqrt[4]{x}-\sqrt[4]{y}}=
=2\sqrt[4]{x}+\sqrt[4]{y}, т.е. верният отговор е А).

9 Задача Стойността на числовия израз:
\sqrt{(2-\sqrt{5})^2}-\sqrt[3]{(1-\sqrt{5})^3} е:
А) 3-2\sqrt{5}; Б) -1;  В) 1;  Г) 2\sqrt{5}-3.
Решение: Дадената задача е задача от държавен зрелостен изпит по математика (ДЗИ) от 25.05.2019 г.  Извършваме коренуването и получаваме:
|2-\sqrt{5}|-(1-\sqrt{5})=
\sqrt{5}-2-1+\sqrt{5}=2\sqrt{5}-3, т.е. верният отговор е Г).

10 Задача Изразът \frac{\sqrt[3]{4\sqrt{2}}}{\sqrt{2}} е равен на:
А) \sqrt[6]{2}; Б) \frac{2}{\sqrt[6]{2}}; В) \sqrt[3]{4}; Г) \sqrt[3]{2}.
Решение: Дадената задача е задача от държавен зрелостен изпит по математика (ДЗИ) от 25.05.2019 г. За да решим задачата, даденият израз го записваме във вида:
\frac{\sqrt[3]{\sqrt{32}}}{\sqrt{2}}=\frac{\sqrt[6]{32}}{\sqrt[6]{8}}=\sqrt[6]{4}=\sqrt[3]{2}, т.е. верният отговор е Г).

Задачи за самостоятелна работа:

1. Пресметнете:
а) \sqrt[6]{8+\sqrt{39}}.\sqrt[6]{8-\sqrt{39}};
б) \sqrt{\sqrt{13}-2}\sqrt{\sqrt{13}+2}+\sqrt[4]{(\sqrt{3}-2)^4}-\sqrt[3]{2+\sqrt{625}};
в) (\sqrt[4]{25}+\sqrt[4]{4})^2;
г) (1-\sqrt[3]{2})(1+\sqrt[3]{2}+\sqrt[3]{4}).

 2. Да се опрости изразът:
\sqrt{a^2-1}+(a-1)\sqrt{\frac{a+1}{a-1}}-2(a+1)\sqrt{\frac{a-1}{a+1}}.

3. Определете допустимите стойности на израза и го опростете:
\frac{\sqrt{x}-\sqrt{y}}{\sqrt[4]{x}-\sqrt[4]{y}}-\left(\frac{x+\sqrt[4]{xy^3}}{\sqrt{x}+\sqrt[4]{xy}}-\sqrt[4]{xy}\right):(\sqrt[4]{x}-\sqrt[4]{y}).

4. Определете допустимите стойности на израза и го опростете:
1+\frac{1+\sqrt{x}}{1+\sqrt{x}+x}:\frac{1}{x\sqrt{x}-1}.

5. Определете допустимите стойности на изразите:
а) \sqrt[6]{2x-\sqrt{5}};
б) \sqrt[5]{\frac{3-x}{-x^2+9}};
в) \sqrt[10]{\frac{3x^2-7x-6}{x^2-4x-21}};
г) \sqrt[4]{t^4-8t^2+15}.

Още решени и обяснени задачи може да намерите във видеото по-долу:



Коментари

Популярни публикации от този блог

Триъгълник. Сбор на ъгли в триъгълник. Външен ъгъл на триъгълник 7 клас

Ъгли получени при пресичането на две прави с трета. Теореми признаци, за успоредност на две прави 7 клас

Множества. Основни понятия - обединение, сечение, разлика и допълнение на множества