Формули на Виет 8 клас
Теорема 1: Ако x_1 и x_2 са корени на квадратното уравнение ax^2+bx+c=0 (a\neq 0), то са изпълнени следните равенства: x_1+x_2=-\frac{b}{a} и x_1.x_2=\frac{c}{a}.
Зависимостите между корените x_1 и x_2 на квадратното уравнение от Теорема 1 и неговите коефициенти се наричат формули на Виет (последните две равенства от Теорема 1).
Важно е да споменем, че формулите на Виет не ни гарантират наличието на реални решения на квадратното уравнение ax^2+bx+c=0.
Със следващата теорема, която се нарича обратна теорема на Виет можем да възстановим едно квадратно уравнение, ако знаем неговите корени.
Теорема 2 (обратна теорема на Виет): Ако за числата x_1 и x_2 са в сила равенствата x_1+x_2=-p и x_1.x_2=q, то x_1 и x_2 са корени на уравнението x^2+px+q=0.
Преди да преминем към разглеждането на задачите, нека кажем и някои важни следствия от формулите за съкратено умножение, които съществено ще използваме в някои от примерите.
Сборът x_1^2+x_2^2 можем да представим като сбор и произведение на корените x_1 и x_2 по следният начин: x_1+x_2=(x_1+x_2)^2-2x_1x_2 (лесно се вижда, че като развием формулата от дясната страна на това равенство ще получим x_1^2+2x_1x_2+x_2^2-2x_1x_2=x_1^2-x_2^2).
Сборът x_1^3+x_2^3=(x_1+x_2)(x_1^2-x_1x_2+x_2^2)=(x_1+x_2)[(x_1+x_2)^2-3x_1x_2] представяме израза (x_1^2+x_2^2 по вече описаният по-горе начин).
Разликата |x_1-x_2| можем да представим като сума и произведение на корените x_1 и x_2 по следният начин:
(x_1-x_2)^2=x_1^2-2x_1x_2+x_2^2=(x_1+x_2)^2-4x_1x_2. Ссега след като коренуваме първата и третата част на последното двойно равенство получаваме, че |x_1-x_2|=\sqrt{(x_1+x_2)^2-4x_1x_2}.
Нека да разгледаме някои примери, в които ще прилагаме формулите на Виет.
1 Задача Проверете дали числата -3 и 4 са корени на квадратното уравнение x^2+x-12=0 без да го решавате.
Решение: В даденото уравнение a=1, b=1 и c=-12. Като приложим формулите на Виете на Виет имаме, че -3+4=-1=-\frac{b}{a} и -3.4=-12=\frac{c}{a}, следователно дадените числа са корени на квадратното уравнение x^2+x-12=0.
2 Задача Съставете квадратно уравнение с корени числата:
а) x_1=1 и x_2=-3; б) x_1=9 и x_2=4; в) x_1=-3 и x_2=-5.
Решение: а) За решаването на тази задача ще използваме обратната теорема на Виет. От нея знаем, че x_1+x_2=-p т.е. 1-3=-p\iff p=2 и x_1.x_2=q т.е. 1.(-3)=q\iff q=-3. Следователно търсеното уравнение има вида x^2+2x-3=0.
б) Прилагаме обратната теорема на Виет. Следователно 9+4=-p\iff p=-13. Освен това 9.4=q\iff q=36, от където търсеното уравнение е x^2-13x+36=0.
в) Имаме, че -3-5=-p\iff p=8 и -3.(-5)=q\iff q=15, следователно търсеното уравнение има вида x^2+8x+15=0.
3 Задача Без да решавате даденото квадратно уравнение определете дали то има корени и ако има корени, определете техните знаци:
а) 2x^2+7x+3=0; б) 3x^2-7x+2=0; в) x^2-37x-17=0; г) 2x^2+\sqrt{5}x-3=0.
Решение: а) Първо за да определим дали това уравнение има реални корени трябва да пресметнем неговата дискриминанта т.е. D=7^2-4.3.2=49-24=25>0 следователно уравнението има два реални и различни корена x_1 и x_2. Когато търсим знаците на корените на дадено квадратно уравнение винаги започваме от произведението на двата корена. Така имаме, че x_1.x_2=\frac{3}{2}. Вземаме в предвид факта, че едно произведение от два множителя е по-голямо от нула, тогава и само тогава, когато множителите имат или положителни знаци или отрицателни знаци. Следователно имаме, че x_1>0 и x_2>0 или x_1<0 и x_2<0. Сега вече разглеждаме и сумата от двата корена. Тъй като x_1+x_2=-\frac{7}{2} можем да направим и извода, че няма как двата корена да са по-големи от 0 и в същото време тяхната сума да бъде отрицателно число, следователно заключаваме, че x_1<0 и x_2<0.
б) Разглеждаме произведението x_1.x_2. От формулите на Виет x_1.x_2=\frac{2}{3}. Следователно имаме два случая, първият е x_1>0 и x_2>0 или x_1<0 и x_2<0. Като вземем в предвид обаче, че x_1+x_2=\frac{7}{3} можем да направим извода, че x_1>0 и x_2>0.
в) Разглеждаме произведението на двата корена x_1.x_2=-17, следователно имаме два случая, първо x_1>0 и x_2<0 или x_1<0, а x_2>0.
г) Разглеждаме x_1.x_2=-\frac{3}{2}. Следователно имаме два случая, единият е x_1>0 и x_2<0 или x_1<0 и x_2>0. И тук, както и в подточка в) не можем да направим извод за това, кой от двата корена е положителен, и кой отрицателен.
4 Задача Дадено е квадратното уравнение 4x^2-x-8=0 с корени x_1 и x_2. Без да решавате даденото уравнение пресметнете стойността на израза:
a) x_1+4x_1x_2+x_2; б) 7x_1+3x_1x_2+7x_2; в) x_1(16-x_2)+2x_2(x_1+8).
Решение: а) От формулите на Виет за даденото уравнение намираме, че x_1+x_2=\frac{1}{4}, а x_1x_2=-2. Сега разглеждаме даденият израз x_1+4x_1x_2+x_2 и забелязваме, че можем да го запишем във вида x_1+x_2+4x_1x_2. Сега заместваме x_1+x_2 с \frac{1}{4} и x_1x_2 с -2 и получаваме, че x_1+x_2+4x_1.x_2=\frac{1}{4}+4(-2)=\frac{1}{4}-8=-\frac{31}{4}.
б) Даденият израз 7x_1+3x_1x_2+7x_2 можем да запишем във вида 7x_1+7x_2+3x_1x_2=7(x_1+x_2)+3x_1x_2. Сега заместваме в даденият израз x_1+x_2 с \frac{1}{4} и x_1x_2 с -2 и получаваме, че 7x_1+7x_2+3x_1x_2=7.\frac{1}{4}+3(-2)=\frac{7}{4}-6=-\frac{14}{4}=-\frac{7}{2}.
в) Разкриваме скобите в разглеждания израз и получаваме 16x_1-x_1x_2+2x_1x_2+16x_2, сега извършваме привиденията и за дадения израз получаваме, че той е равен на 16(x_1+x_2)+x_1x_2. Сега заместваме x_1+x_2=\frac{1}{4} и x_1x_2=-2 от където имаме, че 16(x_1+x_2)+x_1x_2=16.\frac{1}{4}-2=2.
5 Задача Ако x_1 и x_2 са корени на уравнението x^2-px+\frac{p^2}{3}=0, където p е реален параметър, да се докаже, че изразът x_1^3+x_2^3 не зависи от p.
Решение: Както видяхме в началото на този урок изразът x_1^3+x_2^3 можем да представим във вида (1)x_1^3+x_2^3=(x_1+x_2)[(x_1+x_2)^2-3x_1x_2]. От формулите на Виет за даденото уравнение имаме, че x_1+x_2=p, а x_1x_2=\frac{p^2}{3}. Сега заместваме сбора и произведението в дясната страна на (1) и получаваме, че x_1^3+x_2^3=p(p^2-3.\frac{p^2}{3})=p.0=0. Следователно стойността на израза x_1^3+x_2^3 не зависи от стойностите на параметъра p.
6 Задача За уравнението x^2-ax+a-1=0 с реален параметър a и корени x_1 и x_2 намерете най-малката стойност на израза x_1^2+x_2^2 и за коя стойност на a се получава тя.
Решение: Първо изразът x_1^2+x_2^2 можем да представим във вида x_1^2+x_2^2=(x_1+x_2)^2-2x_1x_2. От формулите на Виет за даденото уравнение имаме, че x_1+x_2=a, а x_1x_2=a-1. Заместваме в израза (x_1+x_2)^2-2x_1x_2 x_1+x_2=a и x_1x_2=a-1 и получаваме, че (x_1+x_2)^2-2x_1x_2=a^2-2(a-1)=a^2-2a+2. Лесно се вижда, че дясната страна на последното двойно равенство можем да запишем във вида (a-1)^2+1. Сега не е трудно да преценим, че последният израз ще има най-малка стойност равна на 1, когато (a-1)^2=0 т.е. когато a=1.
7 Задача Без да намирате корените x_1 и x_2 на квадратното уравнение x^2+6x-3=0, съставете квадратно уравнение, чиито корени са \frac{1}{x_{1}^{2}} и \frac{1}{x_{2}^{2}}.
Решение: От обратната теорема на Виет търсим квадратно уравнение y^2+py+q=0, чиито корени са y_1=\frac{1}{x_{1}^{2}} и y_2=\frac{1}{x_{2}^{2}}. Така имаме, че y_1+y_2=\frac{1}{x_{1}^{2}}+\frac{1}{x_{2}^{2}}=-p. Тогава
\frac{1}{x_{1}^{2}}+\frac{1}{x_{2}^{2}}=\frac{x_{1}^2+x_2^2}{(x_1.x_2)^2}=\frac{(x_1+x_2)^2-2x_1x_2}{(x_1x_2)^2}.
От формулите на Виет за уравнението x^2+6x-3=0 имаме, че x_1+x_2=-6 и x_1x_2=-3, следователно:
y_1+y_2=\frac{1}{x_{1}^{2}}+\frac{1}{x_{2}^{2}}=\frac{(x_1+x_2)^2-2x_1x_2}{(x_1x_2)^2}=\frac{(-6)^2-2(-3)}{(-3)^2}=\frac{14}{3}\implies -p=\frac{14}{3}\implies p=-\frac{14}{3}.
Знаем, че q=y_1y_2=\frac{1}{x_1^2}.\frac{1}{x_2^2}=\frac{1}{(x_1x_2)^2}=\frac{1}{(-3)^2}=\frac{1}{9}. Така получаваме уравнението y^2-\frac{14}{3}y+\frac{1}{9}=0 и след като преведем под общ знаменател 9 окончателно търсеното уравнение има вида 9y^2-42y+1=0.
Задача за самостоятелна работа:
1. Като се използват теоремите на Виет, да се провери дали посочените числа са корени на уравнението:
а) x^2-8x+15, 3 и 5; б) x^2+9x+18=0, -3 и -6.
2. Като се използва обратната теорема на Виет, да се състави квадратно уравнение с корени:
а) x_1=2 и x_2=13; б) x_1=-4 и x_2=-9; в) x_1=-8 и x_2=6.
3. Ако x_1 и x_2 са корени на уравнението x^2+19x-25=0, то намерете стойността на израза \frac{1}{2x_2}+\frac{1}{2x_1}+3 (ДЗИ 02.06.2003 г.).
4. Ако x_1 и x_2 са корени на уравнението x^2-30x+11=0, то намерете стойността на израза x_1(1+x_2)+x_2 (ДЗИ 12.06.2003 г.).
5. Ако x_1 и x_2 са корени на уравнението 2x^2-8x=5x-20, то намерете стойността на израза B=2x_1+2x_2+\frac{x_1x_2}{2} (ДЗИ 2004 г.).
6. Ако x_1 и x_2 са корени на уравнението x^2+2x-7=0, то намерете стойността на израза \frac{1}{x_1}+\frac{1}{x_2} (ДЗИ 02.2008 г.).
7. Ако x_1 и x_2 са корени на уравнението x^2-10x+18=0, то намерете стойността на израза 3(x_1+x_2)-x_1x_2 (ДЗИ 04.06.2008 г.).
8. Ако x_1 и x_2 са корени на уравнението x^2+10x+20=0, то намерете стойността на израза \frac{x_1x_2^2+x_1^2x_2}{30+x_1+x_2} (ДЗИ 04.06.2008 г.).
9. Без да намирате корените x_1 и x_2 на квадратното уравнение x^2-4x+2=0, съставете квадратно уравнение, чиито корени са:
а) -5x_1 и -5x_2; б) 3-x_1 и 3-x_2; в) -\frac{2}{x_1} и \frac{-2}{x_2}; г) 3x_1-2 и 3x_2-2.
10. Без да намирате корените y_1 и y_2 на квадратното уравнение y^2-6y+4=0, съставете квадратно уравнение, чиито корени са:
а) 3y_1+1 и 3y_2+1; б) 2y_1-1 и 2y_2-1; в) y_1^2+2 и y_2^2+2; г) \frac{y_1^2}{y_2} и \frac{y_2^2}{y_1}.
11. Докажете, че ако едно число е корен на уравнението ax^4+bx^2+c=0, то и противоположното му число е корен на това уравнение.
12. Докажете, че ако y_1 и y_2 са два различни по абсолютна стойност корена на биквадратното уравнение ay^4+by^2+c=0, то y_1^2+y_2^2=-\frac{b}{a} и y_1^2.y_2^2=\frac{c}{a}.
13. Без да решавате квадратното уравнение, намерете степенните сборове S_m=x_1^m+x_2^m на корените x_1 и x_2 при m=2;3;4.
а) x^2-5x+6=0; б) x^2-3x-4=0; в) 2x^2-3x-5=0; г) 5x^2-x-4=0.
Още решени и обяснени задачи може да намерите във видеата ми по-долу:
Коментари
Публикуване на коментар