Функция, дефиниционно множество на функция. Начини на задаване на функции 9 клас
Понятието функция е едно от най-фундаменталните в цялата математика. С помощта на функциите можем да моделираме ситуации от реалния живот.
Нека да разгледаме добре познатата формула S=V.t, където S е изминатият път, V е скоростта, а t е времето. Така се оказва, че пътят S е функция на две променливи - V и t (тъй като S зависи от V и t). Тази формула ни дава връзката между трите величини V, t и S.
Нека си представим един правоъгълник със страни a и b. Ясно е, че неговият периметър можем да пресметнем по формулата P_{ABCD}=2a+2b. Тази формула моделира връзката между периметъра, дължината и широчината на правоъгълника. Тъй като P_{ABCD} се определя от стойностите на a и b казваме, че P_{ABCD} е функция на a и b.
Нека си представим един правоъгълник със страни a и b. Ясно е, че неговият периметър можем да пресметнем по формулата P_{ABCD}=2a+2b. Тази формула моделира връзката между периметъра, дължината и широчината на правоъгълника. Тъй като P_{ABCD} се определя от стойностите на a и b казваме, че P_{ABCD} е функция на a и b.
Определение 1: Ако на всяко число x от едно числово множество по определено правило (закон) съпоставим единствено число y, казваме, че е зададена числова функция.
Числото x ще наричаме аргумент или още независима променлива, а числото y - зависима променлива. Функция ще записваме по следният начин y=f(x), където f е правилото, по което на стойностите на аргумента x съпоставяме стойностите на зависимата променлива y.
Множеството от стойности, които може да приема независимата променлива се нарича дефиниционна област (може да се срещне още като дефиниционно множество, допустими стойности), а множеството от стойностите на функцията, които се получават за аргумента се нарича множество от функционалните стойности.
Определение 2: Множеството от всички точки в координатната равнина с координати (x;f(x)=y) за x\in D (D-дефиниционна област на f(x)), се нарича графика на функцията y=f(x).
Множеството от стойности, които може да приема независимата променлива се нарича дефиниционна област (може да се срещне още като дефиниционно множество, допустими стойности), а множеството от стойностите на функцията, които се получават за аргумента се нарича множество от функционалните стойности.
Определение 2: Множеството от всички точки в координатната равнина с координати (x;f(x)=y) за x\in D (D-дефиниционна област на f(x)), се нарича графика на функцията y=f(x).
Една функция може да бъде зададена по няколко начина:
1) чрез нейната графика - тогава казваме, че сме задали функцията графично, например:
2) чрез формула - казваме, че сме задали функцията аналитично, например:
y=f(x)=2x-1
3) чрез таблица - казваме, че сме задали функцията таблично, например:
4) чрез думи - казваме, че сме задали функцията описателно, например:
"n-тата стойност на аргумента е n-тото просто число".
Определение 3: Нека е дадена функцията f(x), като x\in D, а f(x)\in Y. Ще казваме, че функцията f(x) е монотонно растяща (още се казва ненамаляваща), ако за всеки x_1,x_2\in D, за които x_1\leq x_2 е изпълнено, че f(x_1)\leq f(x_2).
Определение 4: Нека е дадена функцията f(x), като x\in D, а f(x)\in Y. Ще казваме, че функцията f(x) е монотонно намаляваща (още се казва нерастяща), ако за всеки x_1,x_2\in D, за които x_1\leq x_2 е изпълнено, че f(x_1)\geq f(x_2).
Определение 5: Нека е дадена функцията f(x), като x\in D, а f(x)\in Y. Ще казваме, че функцията f(x) е строго растяща, ако за всеки x_1,x_2\in D, за които x_1< x_2 е изпълнено, че f(x_1)<f(x_2).
Определение 6: Нека е дадена функцията f(x), като x\in D, а f(x)\in Y. Ще казваме, че функцията f(x) е строго намаляваща, ако за всеки x_1,x_2\in D, за които x_1<x_2 е изпълнено, че f(x_1)>f(x_2).
Нека сега да разгледаме някои задачи.
1 Задача Намерете дефиниционната област на следните функции:
а) f(x)=\frac{3}{4x-5}; б) f(x)=\frac{2x-1}{7x^2+5}; в) f(x)=\frac{3x^2}{x^3-64}+\frac{3-5x}{x^2-9}; г) \frac{x^2-4}{x-2}+\frac{1}{x^2-3}.
а) f(x)=\frac{3}{4x-5}; б) f(x)=\frac{2x-1}{7x^2+5}; в) f(x)=\frac{3x^2}{x^3-64}+\frac{3-5x}{x^2-9}; г) \frac{x^2-4}{x-2}+\frac{1}{x^2-3}.
Решение: а) Имаме функцията f(x)=\frac{3}{4x-5}, която представлява една дроб. Добре знаем, че дробната черта означава деление и тъй като на нула не се дели е необходимо знаменателят на тази дроб да е различен от нула, следователно: ДО: 4x-5\neq 0\implies x\neq\frac{5}{4}. Така за допустимите стойности можем да запишем и още: ДО: x\in \left(-\infty;\frac{5}{4}\right)\cup \left(\frac{5}{4};+\infty\right).
б) Дадена е функцията f(x)=\frac{2x-1}{7x^2+5}. По аналогичен начин на подточка а) тъй като функцията е дроб, нейният знаменател трябва да е различен от нула, т.е. търсим онези x, за които 7x^2+5\neq 0. Не е трудно да съобразим, чe тъй като x^2\geq 0 за всяко x\in\mathbb{R}, то 7x^2+5>0 за всяко x. Така вече сме сигурни, че знаменателят няма как да бъде нула, следователно нямаме никакви ограничения за това какво число може да бъде x и записваме ДО: x\in (-\infty;+\infty).
в) Разглеждаме функцията f(x)=\frac{3x^2}{x^3-64}+\frac{3-5x}{x^2-9}, която се състои от две събираеми всяко, от което е дроб. Следователно дефиниционната област на нашата функция ще бъде онези числа x, за които знаменателите на двете дроби са различни от нула т.е. ДО: x^3-64\neq 0 и x^2-9\neq 0. Така имаме x^3-4^3\neq 0 \implies (x-4)(x^2+4x+16)\neq 0. Тъй като множителят x^2+4x+16 е по-голям от нула остава само x-4\neq 0 т.е. x\neq 4. Освен това x^2-9\neq 0 \implies (x-3)(x+3)\neq 0 \implies x\neq 3 и x\neq -3. Така окончателно за дефиниционната област можем да запишем x\in (-\infty, -3)\cup (-3,3)\cup (3,4)\cup (4,+\infty).
г) Функцията \frac{x^2-4}{x-2}+\frac{1}{x^2-3} се състои от две дроби. Както вече видяхме знаменателите на дробите трябва да бъдат различни от нула. Следователно можем да запишем, че ДО: x-2\neq 0 и x^2-3\neq 0. От първото условие получаваме, че x\neq 2, а от второто лесно забелязваме, че x^2-(\sqrt{3})^2=(x-\sqrt{3})(x+\sqrt{3}) и следователно x\neq\pm \sqrt{3}. Още може да запишем, че x\in (-\infty, -2)\cup (-2,-\sqrt{3})\cup (-\sqrt{3}, \sqrt{3})\cup (\sqrt{3},+\infty).
2 Задача Намерете дефиниционната област на функциите:
а) f(x)=\sqrt{x-5}; б) f(x)=\frac{1}{\sqrt{2x-3}}; в) f(x)=\frac{11}{x-3}+\sqrt{4x+5}.
Решение: а) Тъй като в дадената функция имаме квадратен корен от 8 клас знаем, че подкоренната величина трябва да е по-голяма или равна на нула. Следователно ДО: x-5\geq 0 от където получаваме, че x\geq 5 и x\in [5,+\infty).
б) Забелязваме, че дадената функция е дроб, на която знаменателят и квадратен корен. Следователно от едно страна \sqrt{2x-3}\neq 0, а от друга 2x-3\geq 0. Като вземем в предвид и двете условие и факта, че \sqrt{2x-3}=0\iff 2x-3=0 т.е. когато x=\frac{3}{2} за ДО получаваме, че ДО: 2x-3>0\iff x>\frac{3}{2} или записано с интервал x\in (\frac{3}{2},+\infty).
в) В дадената функция имаме две събираеми, като първото е дроб и нейният знаменател трябва да бъде различен от нула, а второто събираемо е израз с квадратен корен и подкоренната величина трябва да бъде различна от нула. Тогава от казаното до тук за ДО можем да запишем, че ДО: x-3\neq 0 и 4x+5\geq 0, от където следва, че x\neq 3 и x\geq -\frac{5}{4}. Или записано с интервал имаме, че x\in (-\infty, -\frac{5}{4})\cup (-\frac{5}{4}, 3)\cup (3,+\infty).
3 Задача Дадена е функцията f(x)=4x^2+\frac{2}{3x}, където x\neq 0. Да се пресметне стойността на израза:
а) f(1)+f(-1); б) \frac{f(2)}{f(1)}; в) f(x+1).
Решение: а) За да пресметнем даденият израз е достатъчно да намерим стойностите на функцията f при x=1 и x=-1. За целта пресмятаме f(1)=4.1^2+\frac{2}{3.1} (просто на мястото на x в дадената функция пишем 1 и пресмятаме) така получаваме, че f(1)=4+\frac{2}{3}=\frac{14}{3}. сега по аналогичен начин пресмятаме f(-1)=4.(-1)^2+\frac{2}{3.(-1)}=4-\frac{2}{3}=\frac{10}{3}. Сега вече можем да заместим в даденият израз, от където намираме, че f(1)+f(-1)=\frac{14}{3}+\frac{10}{3}=\frac{24}{3}=8.
б) Намираме f(2)=4.2^2+\frac{2}{3.2}=16+\frac{1}{3}=\frac{49}{3}. От подточка а) видяхме, че f(1)=\frac{14}{3}, следователно \frac{f(2)}{f(1)}=\frac{\frac{49}{3}}{\frac{14}{3}}, от където \frac{f(2)}{f(1)}=\frac{49}{14}=\frac{7}{2}.
в) За да намерим на колко е равно f(x+1) навсякъде в дадената функция заместваме x с x+1, следователно f(x+1)=4(x+1)^2+\frac{2}{3(x+1)}.
4 Задача Напишете лицето на окръжност S, като функция на нейната дължина C.
Решение: Добре известни са формулите за лице на окръжност S=\pi.r^2 и C=2.\pi.r. И в двете формули лицето и дължината зависят от радиуса т.е. те са функции на r. От формулата ли дължина на окръжност лесно се вижда, че r=\frac{C}{2.\pi}. Сега нека да заместим r с \frac{C}{2.\pi} във формулата за S. Така получаваме, че S=\pi.\left(\frac{C}{2.\pi}\right)^2, от където S=\pi.\frac{C^2}{4.\pi^2} и S=\frac{1}{4\pi}.C^2. Както се вижда в последното равенство, тъй като S зависи само и единствено от C (защото \pi е константа) имаме, че S е функция на C. Записваме S(C)=\frac{1}{4\pi}.C^2.
Задачи за самостоятелна работа:
1. Намерете дефиниционнатата област на следните функции:
а) f(x)=\frac{1}{x^2+15}; б) f(x)=\frac{2x-3}{1-4x^2}; в) f(x)=\frac{3x}{(x^3-64)(x-1)}; г) f(x)=\frac{5}{x^2+4}+\frac{11x-9}{x^3-3x}.
а) f(x)=\frac{1}{x^2+15}; б) f(x)=\frac{2x-3}{1-4x^2}; в) f(x)=\frac{3x}{(x^3-64)(x-1)}; г) f(x)=\frac{5}{x^2+4}+\frac{11x-9}{x^3-3x}.
2. Намерете дефиниционната област на следните функции:
а) f(x)=\sqrt{3x-1}; б) f(x)=\frac{2x-3}{\sqrt{3x+4}}; в) f(x)=\sqrt{7x-2}+\frac{1}{3x-11}.
а) f(x)=\sqrt{3x-1}; б) f(x)=\frac{2x-3}{\sqrt{3x+4}}; в) f(x)=\sqrt{7x-2}+\frac{1}{3x-11}.
3. Дадена е функцията f(x)=\frac{x^3+2x^2-3x+1}{4}. Намерете на колко е равно f(1); f(0), f(1)+f(2); \frac{f(3)}{f(2)}; f(x+1)+1.
4. Дадена е функцията f(x)=\sqrt{x+8}+2. Намерете на колко е равно f(-8); f(1) и f(x-8).
5. Запишете лицето на равностранен триъгълник като функция от дължината m на неговите страни.
Още решени и обяснени задачи може да намерите във видеото ми по-долу:
Коментари
Публикуване на коментар