Булеви функции - основни понятия и дефиниции - част I

Определение 1: Нека B_2=\{0,1\}. Булева (двоична) функция се нарича функция от вида f:B_{2}^{n}\rightarrow B_{2}, където n\in\mathbb{Z^{+}}.

В случая множеството B_{2}^{n}=B_2\times B_2\times B_2\times\ldots\times B_2 се състои от всички наредени n-торки от нули и единици. Очевидно множеството B_{2}^{n} e крайно и функцията f:B_{2}^{n}\rightarrow B_{2} съпоставя на всяка двоична n-торка (x_1, x_2,\ldots, x_n) стойности \{0,1\}. Функцията f е функция на n независими променливи, като тези променливи взимат стойности \{0,1\}.

Всяка двоична функция можем да представим със следната таблица:
представяне на двоична функция с таблица
Всички двоични функции също могат да бъдат представени със следната таблица:
таблица на всички двоични функции, представяне на двоични функции с таблица
Множеството на всички двоични функции на n променливи ще означаваме с F_2.
Теорема 1: Броят на двоичните функции на n променливи е |F_2|=2^{2^n}.

Нека да конструираме в таблица всички двоични функции на една променлива:
двоични функции на една променлива, булеви функции
Функциите f_0(x)=0 и f_3(x)=1 се наричат константи, функцията f_1(x)=x се нарича идентитет, а функцията f_2(x)=\overline{\rm x} се нарича отрицание на x.
Нека сега конструираме в таблица всички възможни двоични функции на две променливи:
таблица на всички двоични функции на две променливи
Ще използваме следният запис на основните булеви функции, вместо да записваме f(x_1,x_2) ще пишем x_1fx_2, например вместо \lor(x_1,x_2) ще пишем x_1\lor x_2.

Сега нека кажем наименованията на основните булеви функции на две променливи:
  1. Функциите f_0(x_1,x_2)=0 и f_{15}(x_1,x_2)=1 се наричат съответно, "константата 0" и "константата 1", за по-кратко, ще ги бележим с "\bf{0}" и "\bf{1}".
  2. Функцията f_1(x_1,x_2) се нарича "конюнкция" или още "логическо и", ще я бележим с "\bf{.}", в литературата още се среща и означението "\bf{\land}".
  3. Функциите f_3(x_1,x_2) и f_5(x_1,x_2) се наричат "идентитет" и за по-кратко ще бележим съответно f_3(x_1,x_2) с "\bf{x_1}", а f_5(x_1,x_2) с "\bf{x_2}".
  4. Функцията f_6(x_1,x_2) се нарича "изключващо или" и за по-кратко ще бележим с "\bf{+}".
  5. Функцията f_7(x_1,x_2) се нарича дизюнкция или още "логическо или" и ще бележим с "\bf{\lor}".
  6. Функцията f_8(x_1,x_2) се нарича "Стрелка на Пиърс" и ще я бележим с "\bf{\downarrow}".
  7.  Функцията f_9(x_1,x_2) се нарича "еквивалентност" и ще я бележим с "\bf{\equiv}" в различни източници функцията още се отбелязва и със символите \bf{\iff} и "\bf{\leftrightarrow}".
  8. Функцията f_{10}(x_1,x_2) се нарича "отрицанието на x_2" и ще я бележим с "\bf{\overline{\rm x_2}}".
  9. Функцията f_{12}(x_1,x_2) се нарича "отрицанието на x_1" и ще я бележим с "\bf{\overline{\rm x_1}}".
  10. Функцията f_{13}(x_1,x_2) се нарича "импликация" ("следва") и ще я бележим с "\bf{\rightarrow}".
  11. Функцията f_{14}(x_1,x_2) се нарича "Черта на Шефер" и ще я бележим с \bf{\mid}.
Броят на всички булеви функции на две променливи е 16, т.е. |F_2|=16. С нарастването на броят на аргументите, броят на булевите функции расте много бързо. 

1 Задача: Да се пресметне x_1.0.
Решение: Нека разгледаме следната таблица на истинност:
Тъй като, 0.0=0 (виж конюнкцията - f_1(x_1,x_2) какви стойности приема при x_1=0 и x_2=0 от таблицата на всички двоични функции на две променливи) и 1.0=0 (виж конюнкцията - f_1(x_1,x_2) какви стойности приема при x_1=1 и x_2=0 от таблицата на всички двоични функции на две променливи), следователно x_1.0=0.


2 Задача: Да се пресметне x_1+x_2.
Решение: Нека разгледаме следната таблица на истинност:
Тъй като, 0+0=0 (виж изключващото или - f_6(x_1,x_2) какви стойности приема при x_1=0 и x_2=0 от таблицата на всички двоични функции на две променливи) и 1+1=0 (виж изключващото или - f_6(x_1,x_2) какви стойности приема при x_1=1 и x_2=1 от таблицата на всички двоични функции на две променливи), следователно x_1+x_1=0.

3 Задача: Да се пресметне x_1+1.
Решение: Нека разгледаме следната таблица на истинност:
Тъй като, 0+1=1 (виж изключващото или - f_6(x_1,x_2) какви стойности приема при x_1=0 и x_2=1 от таблицата на всички двоични функции на две променливи) и 1+1=0 (виж изключващото или - f_6(x_1,x_2) какви стойности приема при x_1=1 и x_2=1 от таблицата на всички двоични функции на две променливи), следователно x_1+1=\overline{\rm x_1}.

4 Задача: Да се пресметне x_1\lor 1.
Решение: Нека разгледаме следната таблица на истинност:
Тъй като, 0\lor 1=1 (виж дизюнкцията - f_7(x_1,x_2) какви стойности приема при x_1=0 и x_2=1 от таблицата на всички двоични функции на две променливи) и 1\lor 1=1 (виж изключващото или - f_7(x_1,x_2) какви стойности приема при x_1=1 и x_2=1 от таблицата на всички двоични функции на две променливи), следователно x_1\lor 1=1.

Теорема 1 (Закони на Де Морган) В сила са равенствата \overline{\rm x_1.x_2}=\overline{\rm x_1}\lor \overline{\rm x_2}=x_1\mid x_2 и \overline{\rm x_1\lor x_2}=\overline{\rm x_1}. \overline{\rm x_2}=x_1\downarrow x_2.

Доказателство: Ще докажем теоремата на Де Морган като построим следната таблица на истинност:
Доказателство на законите на Де Морган, теореми на Де Морган,








От нея ясно се вижда, че равенствата, които трябваше да докажем са изпълнени, с което и теоремата на Де Морган е доказана.

Задачи за самостоятелно работа:

1. Да се пресметне x_1\lor 0.

2. Да се пресметне x_1+\overline{\rm x_1}.

3. Да се пресметне x_1\lor\overline{\rm x_1}.

4. Да се пресметне x_1\lor x_1.

5. Да се пресметне x_1.\overline{\rm x_1}.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Триъгълник. Сбор на ъгли в триъгълник. Външен ъгъл на триъгълник 7 клас

Ъгли получени при пресичането на две прави с трета. Теореми признаци, за успоредност на две прави 7 клас

Множества. Основни понятия - обединение, сечение, разлика и допълнение на множества