Мечтата на Алберт Айнщайн за мир и обединен свят

www.history.com

Една от целите в живота на Алберт Айнщайн била да види създаването на световно правителство. Вместо отделни щати и държави да имат свои собствени институции на власт, той подкрепял идеята за световна организация, която да бъде посветена на мирното разрешаване на конфликти и проблеми, без насилие и война. Въпреки че личната гордост на всеки е нещо, за което Айнщайн бил силен поддръжник, в обичта към страната и патриотизма той бил умерен. Все пак Айнщайн е живял през нацистка Германия и е видял с очите си опасностите от прекалената отдаденост и любов към страната.. Айнщайн, както е известно, е бил верен на човешката раса, а не на някоя конкретна нация - израз на краен хуманитаризъм.

Поради тази причина Айнщайн взимал основна роля в световното правителствено движение, участвайки в създаването на коалиция с мотивите да се премахнат националните граници, доколкото е възможно, и да се живее в единна среда.

Основният проблем, който Айнщайн отбелязва  при локализираните правителства, бил страхът и несигурността, които виждал в лицето на народа по време на правителството на Маккарти. Индивидуалното правителство, казва той, трябва да предвиди, че в някакъв момент е възможно възникването на военен конфликт, следователно е необходимо натрупване на военни средства. По същия начин и отделните семейства изпитват постоянна нужда да се защитават, като винаги се чувстват застрашени от неизвестен (или, в някои случаи известен) нападател. Това чувство за предстояща гибел води до страх, който от своя страна води до насилие. Айнщайн описва тази ситуация като омагьосан кръг, от който човечеството има нужда да излезе. Айнщайн и други учени (включително тези, които са работили директно върху атомната бомба) впоследствие описват опасенията си в книгата "Единен или никакъв свят: изявление към народа за пълното значение на Атомната бомба". Есетата основно се фокусират върху това как да предотвратим надпреварата за надмощие и да не позволяваме отделни държави да притежават такива опасни оръжия. Тези принципи се препокриват с разбиранията на Айнщайн за световен мир.

Айнщайн вижда само две посоки за развитие:  или да сме подготвени за война, или да създадем световно правителство, така че войните да не са необходими. За него ОН (Обществото на народите) е стъпка в правилната посока, но не и напълно достатъчна. ОН, създадено през 1945, за краткото си съществуване по време на живота на Айнщайн, се проваля в мисията си да предотврати война. Вината не е изцяло негова все пак, тъй като Айнщайн е разбирал, че е невъзможно една-единствена организация да бъде по-силна от съставляващите я части. В този случай отделни държави от ОН успяха да зопочнат война, правейки по-голямата група безсилна да ги спрат.

Айнщайн търси единна теория във физиката паралелно с желанието си за световно правителство и глобален мир, където хората се отнасят един към друг с хуманност и разбиране. Той прекарва живота си, работейки върху тези две свои цели: единство в науката и в човечеството. Въпреки че не е постигнал нито една от двете, той е направил света по-добро място дори и само с усилията си.

Айнщайн носи любовта към човечеството до последния си дъх. Последният му проект, по който работел точно преди да почине през 1955 г., била реч за отбелязването на седмия Ден на независимостта в Израел. В нея той пише за конфликта между Израел и Египет, споменавайки тенденцията лидерите да изкривяват реалността според собствените си възприятия.  Така по-голямата част от света намира този конфликт за незначителен, докато Айнщайн твърди, че изобщо не трябва да има разграничение между малки и големи проблеми - докато справедливостта не възтържествува, никой проблем не е твърде малък, нито голям.