Перпендикуляр от точка към права. Правоъгълен триъгълник с ъгъл $30^{\circ}$ 7 клас
Получаване на връзка
Facebook
Twitter
Pinterest
Имейл
Други приложения
Ще започнем този урок, като припомним някои важни теореми.
Теорема 1: През точка, която лежи на дадена права, минава само една права, перпендикулярна на дадената.
Теорема 2: През точка, нележаща на дадена права, минава точно една права, перпендикулярна на дадената права.
Определение 1: Разстояние от точка до права се нарича дължината на перпендикуляра спуснат от точката към правата.
Теорема 3: Ако две прави са успоредни, то точките от едната от тях се намират на равни разстояния от другата права.
Теорема 4: Ако в правоъгълен триъгълник един от острите ъгли е $30^{\circ}$, то катетът срещу този ъгъл е навен на половината от хипотенузата.
Теорема 5: Ако в правоъгълен триъгълник единият катет е равен на половината от хипотенузата, то острият ъгъл срещу този катет е $30^{\circ}$.
1 Задача Намерете дължината на хипотенузата на правоъгълен триъгълник с остър ъгъл $30^{\circ}$, ако тя е с $4$ см по-дълга от катета срещу ъгъла от $30^{\circ}$. Решение:
Нека $\sphericalangle ACB=90^{\circ}$, $\sphericalangle ABC=30^{\circ}$ и $AC=x$, следователно от условието на задачата имаме, че $AB=x+4$. Сега прилагаме Теорема 4, според която $AC=\frac{AB}{2}$. Така получаваме, че $x=\frac{x+4}{2}$ от тук $2x=x+4$ и следователно $x=4$. Така получихме, че $AC=4$ см и $AB=8$ см.
2 Задача Нека $\triangle ABC$ е правоъгълен триъгълник с прав ъгъл при върха $C$, $\sphericalangle ABC=60^{\circ}$ и $CD$ е височината от върха $C$. Докажете, че $AD=3BD$. Решение:
Тъй като $\sphericalangle ABC=60^{\circ}$ и $\sphericalangle BAC=90^{\circ}$, следва, че $\sphericalangle BAC=30^{\circ}$ (прилагаме теоремата за сбор на ъгли в триъгълник, виж тук). Освен това, тъй като $CD$ е височина следва, че $\sphericalangle BDC=90^{\circ}$ и от $\sphericalangle DBC=60^{\circ}$ следва, че $\sphericalangle DCB=30^{\circ}$ (отново прилагаме теоремата за сбор на ъгли в триъгълник). Сега прилагаме Теорема 4 от този урок за правоъгълният триъгълник $ABC$, от където получаваме, че $BC=\frac{1}{2}AB$. Същото правим и за правоъгълният триъгълник $BDC$ и имаме, че $BD=\frac{1}{2}BC$, т.е. $BC=2BD$. Следователно $2BD=\frac{1}{2}AB$ и $AB=4BD$. Но $AB=AD+BD$, от където заместваме $AB$ с $4BD$ и получаваме, че $4BD=AD+BD$ и $AD=3BD$. Исканото равенство е доказано и с него задачата е решена.
3 Задача В равностранния триъгълник $ABC$ точката $M$ е среда на $AC$. Разстоянието от точката $M$ до $BC$ е $24$ $cm$. Намерете дължината на отсечката $BM$.
Решение:
Тъй като разстоянието от точка до права е перпендикулярът спуснат от точката към правата следва, че $MK\perp BC$ и $\sphericalangle MKC=\sphericalangle MKB=90^{\circ}$. Тъй като $\triangle ABC$ е равностранен (повече за равнобедрения и равностранния триъгълник може да научите тук) следва, че $\sphericalangle A=\sphericalangle B=\sphericalangle C=60^{\circ}$. Имаме, че точка $M$ е среда на $AC$ и следователно $BM$ е медиана, височина и ъглополовяща в $\triangle ABC$. От тук получаваме, че $\sphericalangle BMA=\sphericalangle BMC=90^{\circ}$, $AM=MC$ и $\sphericalangle ABM=\sphericalangle CBM=30^{\circ}$. От правоъгълникят триъгълник $BMK$ имаме, че $\sphericalangle MBK=30^{\circ}$ и от Теорема 4 следва, че $MK=\frac{1}{2}BM\implies BM=48$ $cm$.
Задачи за самостоятелна работа:
1. Нека $\triangle ABC$ е правоъгълен с прав ъгъл при върха $C$, $\sphericalangle ABC=60^{\circ}$ и $AB=10$ см. Намерете периметъра на $\sphericalangle BDC$, където $D$ е средата на хипотенузата $AB$.
2. Даден е правоъгълен триъгълник $ABC$ $(\sphericalangle C=90^{\circ})$, в който $AC=\frac{1}{2}AB$. През средата $P$ на катета $AC$ е построена права, успоредна на $BC$, която пресича $AB$ в точката $Q$. Докажете, че $PQ=\frac{1}{2}BC$.
3. За $\triangle ABC$ с $\sphericalangle BAC=105^{\circ}$ и $\sphericalangle ACB=45^{\circ}$ е построена височината $AH$ $(H\in BC)$. Докажете, че $AB=AH+CH$.
4. В правоъгълния $\triangle ABC$ $(\sphericalangle C=90^{\circ})$ $AL$ $(L\in BC)$ е ъглополовяща. Докажете, че:
а) ако $AL=BL=2CL$, то $\sphericalangle B=30^{\circ}$;
б) ако $\sphericalangle B=30^{\circ}$, то $AL=BL=2CL$.
5. В $\triangle ABC$ $\sphericalangle ACB=90^{\circ}$ и $AB=2BC$. Симетралата на страната $AB$ пресича страните $AB$ и $AC$ съответно в точките $M$ и $N$. Докажете, че:
а) $\sphericalangle ABC=60^{\circ}$; б) $S_{\triangle AMC}=S_{\triangle MBC}$; в) $BN$ е симетрала на $MC$; г) $S_{\triangle AMN}:S_{\triangle ABC}=1:3$.
Още обяснени и решени задачи свързани с този урок можете да намерите в клипа ми даден по-долу:
Използвана литература:
1. Сборник за 7 клас, Пенка Рангелова, Константин Бекриев, Лилия Дилкина, Нина Иванова изд. Коала Прес, Пловдив, 2020
2. Тест Математика 7 клас, Донка Гълъбова, Адриана Хаджийска, Анна Аначкова и др., изд. Веди, София, 2020
3. Сборник задачи по математика за 7 клас, Мария Лилкова, Пенка Нинова, Таня Стоева и др., изд. Просвета, София
4. Книга за ученика за 7 клас, Здравка Паскалева, Мая Алашка, Райна Алашка, изд. Архимед, София, 2018
5. Текуща подготовка по математика за наицоналното външно оценяване в 7 клас, Боянка Савова, Мария Тодорова, Веселин Златилов, изд. Просвета, София, 2020
6. Нови пробни изпити за външно оценяване и кандидатстване след 7 клас, изд. Регалия 6, София 2015
Нека имаме векторите $\overrightarrow{a}$ и $\overrightarrow{b}$ и точка $O$ е някаква произволна точка от равнината. Тогава, ако вземем векторите $\overrightarrow{OA}=\overrightarrow{a}$ и $\overrightarrow{AB}=\overrightarrow{b}$, то векторът $\overrightarrow{c}$ се нарича сбор или още сума на векторите $\overrightarrow{a}$ и $\overrightarrow{b}$. Това правило за построяването на сбора (сумата) на два вектора, които не лежат на една права или на успоредни прави (т.е. да не са колинеарни ) ще наричаме правило на триъгълника. Сега да разгледаме още едно правило за събиране на вектори а именно правилото на успоредника: Нека отново $\overrightarrow{a}$ и $\overrightarrow{b}$ са два вектора, които не лежат на една и съща права или на успоредни прави (т.е. не са колинеарни). Нека освен това да изберем една произволна точка $O$ в равнината. Построяваме векторите $\overrightarrow{OA}=\overrightarrow{a}$ и $\overrightarrow{OB}=\overrightarrow{b}$. Сега допълваме до успоредник, т.е. построяваме
Ще започнем този урок, като припомним някои важни теореми, които ще използваме в решаването на задачите. Теорема 1: В равнобедрен триъгълник височината, медианата и ъглополовящата към основата му съвпадат. Теорема 2: Ако в един триъгълник височината и медианата през един от върповете съвпадат, триъгълникът е равнобедрен. Теорема 3: Ако в един триъгълник височината и ъглополовящата през един от върховете съвпадат, триъгълникът е равнобедрен. Теорема 4: Ако в един триъгълник медианата и ъглополовящата през един от върховете съвпадат, триъгълникът е равнобедрен. Теорема 5: В равностранен триъгълник всички височини, медиани и ъглополовящи са равни. Определение 1: Права, която е пепендикулярна на дадена отсечка и минава през средата й, се нарича симетрала на тази отсечка. Симетралата на отсечката $AB$ ще отбелязваме с $s_{AB}$. Теорема 6: Всяка точка от симетралата на дадена отсечка е на равни разстояния от краищата на отсечката. Теорема 7: Всяка
В настоящият урок ще научим на колко е равен сборът от ъглите в произволен триъгълник, какво е външен ъгъл на триъгълник, на колко е равен сборът от външните ъгли в триъгълника, както и ще решим някои задачи. Нека разгледаме следният чертеж Теорема 1: Сборът от ъглите на всеки триъгълник е равен на $180^{\circ}$ или $\alpha+\beta+\gamma=180^{\circ}.$ Като следствие от тази теорема, можем да кажем, че всеки триъгълник има най-много един тъп ъгъл, както и, че сборът от острите ъгли в правоъгълен триъгълник е равен на $90^{\circ}.$ Определение 1: Външен ъгъл на триъгълник се нарича ъгъл, съседен на вътрешен ъгъл на триъгълник ( в случая на чертежа външните ъгли са съответно $\alpha^{\prime}, \beta^{\prime}, \gamma^{\prime}$). Теорема 2: Всеки вънжен ъгъл на триъгълник е равен на сбора от двата несъседни на него вътрешни ъгли на триъгълник. Казано с други думи, от Теорема 2 можем да запишем равенствата $\alpha^{\prime}=\beta+\gamma$, $\beta^{\prime}=\alpha+\gam
Коментари
Публикуване на коментар