Общи задачи от разлагане на многочлен на множител 7 клас
Ще разгледаме някои интересни задачи свързани с разлагането на многочлени на множители, както и приложенията на разлагането на многочлени.
1 Задача Даден е многочленът A=(x^2-4)^2-(x-2)^2.
а) Да се приведа A в нормален вид;
б) Да се разложи A на прости множители;
в) Да се пресметне стойността на A за (\frac{1}{2})^{-1}.
Решение: а) За даденият многочлен прилагаме формулата (a-b)^2=a^2-2ab+b^2, следователно A=x^4-8x^2+16-(x^2-4x+4)=x^4-8x^2+16-x^2+4x-4=x^4-9x^2+4x+12 с което тази подточка е решена.
б) За разлагането на многочлена x^4-9x^2+4x+12, ще групираме първите две и последните две събираеми, и ще изнесем общите множители, от където x^4-9x^2+4x+12=x^2(x^2-9)+4(x+3). Сега прилагаме формулата a^2-b^2=(a-b)(a+b) и изнасяме общият множител (x+3), следователно x^2(x^2-9)+4(x+3)=x^2(x-3)(x+3)+4(x+3)=(x+3)[x^2(x-3)+4]=(x+3)(x^3-3x^2+4). Записваме полученият израз по следният начин (x+3)(x^3+x^2-4x^2+4). Сега групираме и изнасяме общите множители пред скоби (x+3)[x^2(x+1)-4(x^2-1)]=(x+3)[x^2(x+1)-4(x+1)(x-1)]. От израза в средните скоби изкарваме общ множител (x+1), следователно имаме (x+3)(x+1)[x^2-4(x+1)]=(x+3)(x+1)(x^2-4x+4). Не е трудно да се види, че x^2-4x+4=(x-2)^2. Така получаваме и окончателният отговор на това подусловие x^4-9x^2+4x+12=(x+3)(x+1)(x-2)^2.
в) Тъй като (\frac{1}{2})^{-1}=2, за стойността на A при x=2 получаваме (2+3)(2+1)(2-2)^2=0.
2 Задача Да се разложи на множители многочлена x^4+2x^3+2x^2+x и да се намери числената му стойност при x=2.
Решение: Даденият многочлен записваме във вида x^4+x+2x^3+2x^2. Групираме първите две и последните две събираеми и изнасяме общите множители, следователно x^4+x+2x^3+2x^2=x(x^3+1)+2x^2(x+1)=x(x+1)(x^2-x+1)+2x^2(x+1). Изнасяме пред скоби общият множител (x+1) и получаваме (x+1)[x(x^2-x+1)+2x^2]=(x+1)(x^3-x^2+x+2x^2)=(x+1)(x^3+x^2+x)=x(x+1)(x^2+x+1). Сега заместваме в полученото произведение с x=2 и получаваме 2.(2+1)(2^2+2+1)=2.3.7=42.
3 Задача Дадени са многочлените A=ax-3a, B=ax-x+a-1 и C=ax^2-2ax-3a.
а) Да се разложат на прости множители многочлените A, B и C;
б) Да се разложи многочлена D=A-C на прости множители и след това да се намери стойността на D за a=2 и x=1.
Решение: а) В многочлена A изнасяме общият множител a и получаваме A=a(x-3), за многочлена B, групираме първите две и последните две събираеми и разлагаме B=x(a-1)+(a-1)=(a-1)(x+1). Многочленът C записваме във вида C=ax^2+ax-3ax-3a. Групираме първите и последните две събираеми и изнасяме пред скоби общите множители, следователно C=ax(x+1)-3a(x+1)=(x+1)(ax-3a)=a(x+1)(x-3).
б) Формираме многочлена A-C=ax-3a-(ax^2-2ax-3a)=ax-3a-ax^2+2ax+3a=-ax^2+3ax. Сега го разлагаме -ax^2+3ax=ax(3-x). Пресмятаме стойността на многочлена при a=2 и x=1. Така получаваме 2.1(3-1)=2.2=4.
4 Задача Да се докаже, че за стойности на x, по-големи от 2, изразът M=x^3-x^2-x-2 приема положителни стойност.
Решение: Даденият многочлен записваме по следният начин M=x^3-1-(x^2+x+1). Прилагаме формулата a^3-b^3=(a-b)(a^2+ab+b^2), следователно (x-1)(x^2+x+1)-(x^2+x+1)=(x^2+x+1)(x-1-1)=(x^2+x+1)(x-2). От тук лесно се вижда, че за стойности по-големи от 2 множителят (x-2)>0, както и множителят (x^2+x+1)>0, следователно многочленът M приема само положителни стойности при x>2.
5 Задача Да се представи изразът (5x+1)^2-(2x-3)^2, като произведение на два множителя от първа степен и да се определи за кои стойности на x той има:
а) положителна стойност;
б) изразът е равен на 0.
Решение: а) Прилагаме формулата за съкратено умножение a^2-b^2=(a-b)(a+b), където a=5x+1, а b=2x-3, така получаваме (5x+1)^2-(2x-3)^2=[5x+1-(2x-3)](5x+1+2x-3)=(5x+1-2x+3)(7x-2)=(3x+4)(7x-2). Представихме даденият израз, като произведение от два множителя от първа степен с което тази подточка е решена.
б) Произведението (3x+4)(7x-2) ще бъде равно на 0, ако някой от множителите (3x+4) и (7x-2) е равен на нула или и двата едновременно са равни на 0. Следователно решаваме уравненията 3x+4=0 и 7x-2=0 от където за решение на първото уравнение получаваме x=-\frac{4}{3}(прехвърляме 4 отдясно на знака равно и делим на 3). Второто уравнение има за решение x=\frac{2}{7}. От тук заключаваме, че изразът (5x+1)^2-(2x-3)^2 ще бъде равен на 0, когато x=-\frac{4}{3} или x=\frac{2}{7}.
6 Задача Докажете тъждеството (x+y)^2-(x-y)^2=4xy.
Решение: Ще докажем, че лявата страна на това равенство е равна на дясната страна, следователно ЛС=[x+y-(x-y)](x+y+x-y)=(x+y-x+y)(2x)=2y.2x=4xy. Получихме, че ЛС=ДС, следователно равенството е тъждество.
7 Задача Даден е изразът x^2-2kx+k+2.
а) Да се намери k, ако стойността на израза при x=1 е 0.
б) Да се замести k с намереното число и да се разложи полученият израз.
Решение: а) Тъй като даденият израз по условие е равен на 0 това означава, че можем да запишем равенството x^2-2kx+k+2=0. Нека сега в това равенство да заместим x с 1 (по условие ни е казано, че x=1). Така получаваме уравнението 1^2-2k.1+k+2=0 в което неизвестното е само k. Решаваме уравнението 1-2k+k+2=0\iff -k=-3 от където следва, че k=3.
б) Заместваме k с 3 и получаваме израза x^2-2.3x+3+2=x^2-6x+5. Сега изразът x^2-6x+5 да го представим по следният начин x^2-5x-x+5. Групираме първите две събираеми и вторите две събираеми, като от първите две изнасяме общият множител x, а от вторите две изнасяме множител -1 и така получаваме x(x-5)-1(x-5). Сега изнасяме (x-5) пред скоби и получаваме x(x-5)-1(x-5)=(x-1)(x-5), с което задачата е решена.
б) Заместваме k с 3 и получаваме израза x^2-2.3x+3+2=x^2-6x+5. Сега изразът x^2-6x+5 да го представим по следният начин x^2-5x-x+5. Групираме първите две събираеми и вторите две събираеми, като от първите две изнасяме общият множител x, а от вторите две изнасяме множител -1 и така получаваме x(x-5)-1(x-5). Сега изнасяме (x-5) пред скоби и получаваме x(x-5)-1(x-5)=(x-1)(x-5), с което задачата е решена.
Задачи за самостоятелна работа
1. Да се разложи на прости множители многочлена A=x^2+x-x(x^2-1).
2. Да се разложи на прости множители двучлена P=a^8-a^5 и да се намери стойността му за a=|\frac{(-\frac{1}{4})^0-(\frac{1}{5})^{-1}}{2}|.
3. Да се пресметне стойността на израза \frac{x^3-x^2+x-1}{1-x^2}, при x=-0,25.
4. Да се разложи на множители многочлена x^3-3x^2y-xz^2+3xy^2-y^3+yz^2.
5. Намерете стойността на израза x^2+y^2-2xy-2x+2y+4 при x-y=-6.
6. Даден е многочленът A=9x-9a-x^3-3xa^2+a^3+3x^2a.
а) Приведете многочлена A в нормален вид;
б) За кои стойности на параметъра a коефициентът пред x в нормалния вид на многочлена A е равен на 1?
в) Разложете на прости множители многочлена A.
5. Намерете стойността на израза x^2+y^2-2xy-2x+2y+4 при x-y=-6.
6. Даден е многочленът A=9x-9a-x^3-3xa^2+a^3+3x^2a.
а) Приведете многочлена A в нормален вид;
б) За кои стойности на параметъра a коефициентът пред x в нормалния вид на многочлена A е равен на 1?
в) Разложете на прости множители многочлена A.
7. Да се пресметне a^2+\frac{1}{a^2} и a^3+\frac{1}{a^3}, ако a+\frac{1}{a}=5.
8. Дадени са изразите A=x^2+y^2, B=x+y и C=xy.
а) Да се докаже, че стойността на израза A+6-B^2+2C не зависи от стойностите на x и y.
б) Да се разложи на прости множители изразът M=A+2C+B.
в) Да се докаже, че ако x и y са естествени числа, стойността на M е четно число.
9. Даден е изразът A=a^2+3a+1.
а) Да се разложи на прости множители изразът B=A^2-1.
б) Да се намерят стойностите на a, при които стойността на B е равна на нула.
10. Ако x+y=3 и xy=-2, то намерете x^3+y^3.
11. Намерете стойността на израза \frac{47,13^2+47,13.22,13+22,13^2}{47,13^3-22,13^3}.
12. Пресметнете стойността на израза \frac{81-x^2-(x+9)^2}{x+9} за x=-5,75.
13. Изразът (-a-2b)^2-a-2b е тъждествено равен на израза:
А) (a+2b)(a+2b-1)
Б) (a+2b)(a+2b+1)
В) (-a-2b)(a+2b+1)
Г) (-a-2b)(a+2b-1)
(Национално външно оценяване по математика за 7 клас 2020 г.)
14. Представете израза G=(x^2-x+1)^2-10(x^2-x+1)+21 като произведение от четири множителя. Пресметнете стойността му при x=\frac{3^{-1}.2^{-1}-3^0.2^{-1}}{6^{-1}}.
15. Даден е многочленът M=5x^2-25x+30.
а) Разложете M на множители.
б) Решете уравнението M=0.
в) Докажете, че ако x е цяло число, то M се дели на 10.
Ако искате да разгледате още допълнително решени задачи по темата може да го направите във видеата ми по-долу:
Използвана литература:
1. Сборник за 7 клас, Пенка Рангелова, Константин Бекриев, Лилия Дилкина, Нина Иванова изд. Коала Прес, Пловдив, 2020
2. Тест Математика 7 клас, Донка Гълъбова, Адриана Хаджийска, Анна Аначкова и др., изд. Веди, София, 2020
3. Сборник задачи по математика за 7 клас, Мария Лилкова, Пенка Нинова, Таня Стоева и др., изд. Просвета, София
4. Книга за ученика за 7 клас, Здравка Паскалева, Мая Алашка, Райна Алашка, изд. Архимед, София, 2018
5. Текуща подготовка по математика за наицоналното външно оценяване в 7 клас, Боянка Савова, Мария Тодорова, Веселин Златилов, изд. Просвета, София, 2020
6. Нови пробни изпити за външно оценяване и кандидатстване след 7 клас, изд. Регалия 6, София 2015
7. Тестове по математика, Любомир Любенов, Цеца Байчева, изд. DOMINO, 2017
8. Нови тематични и общи тестове по математика за 7 клас, Марина Рангелова, изд. Коала Прес, 2008
9. Учебно помагало за задължително избираема подготовка по математика за 7 клас, Иван Тонов, Таня Тонова, изд. Просвета, София, 2011
10. Тестове по математика за 7 клас, Лилия Дилкина, Константин Бекриев, изд. Коала Прес, Пловдив, 2014
11. Сборник контролни работи и тестове по математика 7 клас, Пенка Рангелова, изд. Коала Прес, Пловдив, 2009
12. Сп. Математика
13. Сп. Математика +
13. Сп. Математика +
Коментари
Публикуване на коментар